Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (30)

Двадесет и седма глава

От Атина до Истанбул

Фатима огледа затворничката си, която се бе свила в леглото. Още по-добре, че е дезориентирана. Пациентите с гранично личностно разстройство са по-лесни за манипулация по време на техните периоди на раздвояване. Рейвън няма да знае дали е себе си, или мъртвата си близначка, която се превърна в Ники.

След като завърши утринната си молитва, бръкна под леглото и извади чантата, която бе приготвила предната вечер. Внимателно сгъна кафявата униформа и шала си и постави заредения макаров между тях и двете черни чадрита. Личният й багаж не би трябвало да бъде претърсван във влака в Дедеагач, нито по пътя от Истанбул до Татван, поне до иракската граница.

Тя разтърси момичето.

— Събуди се. Тръгваме.

Рейвън се прозя и се обърна на другата страна.

— Искам да поспя.

Едно рязко избутване я събори от леглото.

— По дяволите!

— Животът ти зависи от това доколко ще се подчиняваш на заповедите ми.

… добре де. не се впрягай толкова…

Значи тя беше Ники отново. Хвърли един прощален поглед на стаята, в която бе прекарала последните месеци от мисията си. Да помага Бог никога да не се върне тук. Бог е велик. И после го прошепна на арабски: Иншаллах. Аллах акбар.

Навън Фатима махна на едно такси.

— До железопътната гара. Площад „Омония“, улица „Каролу“ 1.

Отвори вратата, но Рейвън се запъна.

— Искам да седна отпред при шофьора, не обичам да пътувам отзад.

— Когато се качим във влака, ще седнеш до прозореца.

— Защо, по дяволите, ще пътуваме с влак?

— Ще си направим пътешествие.

— Това е абсурдно, сестра Сойер. В друг свят ли съм попаднала?

— Казвам се майор Фатима Саид и ти скоро ще влезеш в истинския свят — исляма.

Таксито спря пред билетния център, Фатима плати на шофьора и слезе. Ядосана, че момичето сега пък не искаше да стане от седалката, тя я сграбчи за русата коса.

— Нямам никакви нерви за разглезени деца.

— Ще те издам на Алекси, когато се върна в Атина.

— Алекси възнамерява да те убие. Аз ти спасявам живота.

— Ти си луда! Той ме обича…

— Сигурна ли си, че не обича Ники?

— За какво говориш?

— Мъртвата ти близначка отново се прероди, този път в съзнанието ти. Предполагам, че Алекси обича нея много повече отколкото му пука за теб.

— Опитваш се да ме настроиш против мен самата.

— Аллах може би ще успее да ти помогне, като те превърне в цялостна личност. Ако не се съпротивляваш, ислямът ще ти помогне да откриеш истинската си същност. Но трябва да следваш моите инструкции. Помни, че го правя за твое добро.

— Добре. Както кажеш.

На гишето Рейвън застана плътно зад нея.

— Два билета за спално купе до Солун. И от там до Питион.

Служителят на гишето каза:

— Защо ще ходите до Турция?

— За да разгледаме Истанбул.

— Много неща могат да се видят и в Гърция.

— Достатъчно разгледах Гърция. Билетите, моля.

Нямаше как да сбърка усмивчицата на лицето му.

— Експресът тръгва след десет минути.

Рейвън не помръдна.

— Защо ще ходим до Турция?

— Само ще минем транзит на път за Ирак.

— Ще ни отнеме цяла вечност. Защо не летим?

— Рейвън, знаеш много добре, че Ники се страхува да лети.

— Но мен височините не ме притесняват.

— И без друго със самолетите стана много сложно, след въвеждането на всички нови предохранителни мерки. Едно дълго пътуване с влак ще ти даде възможност да се порадваш на пейзажа и ще можем добре да се опознаем.

Спалното купе, в което се настаниха, се намираше до вагон-ресторанта и бе много по-добро от това, в което тя бе пътувала от Багдад до Атина при първото си идване тук.

— Разполагай се. Аз трябва да кажа салат ал-зухр, обедната молитва.

Тя се наведе над мивката, за да се измие преди молитва. Тъй като пътуваха на север, Фатима се обърна към Кааба.

— Защо се обръщаш нататък?

— Това е посоката към свещения храм в Мека. Мюсюлманите винаги се молят, обърнати в тази посока.

— Мислех, че ти трябва килимче.

— По време на път може да се направи изключение.

Забеляза, че Рейвън я изучава.

— Може ли да попитам какви са тези молитви?

— Части от Корана. Наричат се сури.

— Всеки ли може да ги казва?

— Само тези, които са приели исляма и са произнесли шахада — засвидетелстване на вярата. Интересуваш ли се?

— Не съм сигурна. Трябва да науча повече.

— Когато пристигнем, ще те науча.

Зарадва се, че Рейвън утихна по време на молитвата. Щеше да е много добре, ако успее да обърне към исляма това податливо на внушения момиче. Един синеок и рус свещен воин ще е много полезен на МЕК в предстоящата атака срещу Запада. Но най-напред ще трябва да се пребори с раздвоението й. Рейвън или Ники? Разделяй и владей.

— Ислямът е най-разпространената вяра в Близкия изток. Много скоро ще покорим и останалата част от света.

— Но към мюсюлманските жени не се ли отнасят като към добитък? Бурката, закриването на лицето и всички тези неща?

— В Ашраф ще научиш, че ние имаме различни идеи. Ние сме мюсюлмани, но се борим против моллите и техните остарели разбирания за законите на шериата. Отнасяме се с почтителност към жените. Макар да сме шиити, ние се присъединихме към сунитските войни на Ирак в битката им срещу Иран. Стремим се да сме приспособими.

— Някои от вашите терористи убиват невинни деца.

— След като пораснат, децата на нашите врагове стават убийци на мюсюлмани. Децата на неверниците са воини в процес на изграждане. Защо да чакаме, докато станат достатъчно големи, за да вземат оръжието?

— А какво ще кажеш за атентаторите самоубийци?

— Рейвън, самата ти доста често говориш за самоубийство.

— Ами да, но за да се спася от мъките. Така направи и майка ми. Но не бих го направила заради вашите вярвания.

— Тези, които решат да пожертват себе си в името на Аллаха, са блажени мъченици.

— Чувала съм, че когато мъченик отиде в рая, получава 72 девици. А какво получават тогава жените мъченици?

— Задаваш твърде много въпроси.

— Ами ако на рая му свършат девиците?

— Не богохулствай, или ще свършиш в огъня на преизподнята. А теб те е страх от огън, нали?

— Знаеш, че е така. Но след като Ники се страхува от височини, значи тя никога няма да се възнесе в рая.

— Когато пристигнем в Ашраф, ще приемеш исляма.

— Ами ако не желая?

— Знам, че си объркана. Ще обсъдим тези неща, когато му дойде времето. Нека да говорим за нещо друго.

— За какво например?

— Когато беше с Тедеску, те чух да рецитираш нещо и да споменаваш някаква безлика богиня. Той някога говорил ли е за нея по време на лекциите си?

— Не си спомням.

Паметта на Рейвън явно беше блокирана. Щеше да бъде твърде рисковано, ако й сложи инжекция със седатив и я приведе в полусънно състояние, за да се добере до Ники. Искаше Рейвън да е с бистро съзнание, когато достигнат до контролно-пропускателните пунктове на границата. По-добре да я остави да поспи и да я събуди, след като преминат турската граница.

През цялото пътуване Рейвън потрепваше от звука на високоговорителите, съобщаващи имената на големите гари, на които спираше влакът. И най-сетне прогърмя: „Питион! Последна спирка в Гърция! Пригответе паспортите си за проверка!“. Пътниците за Истанбул трябваше да прекосят границата и да им бъдат издадени визи на турската граница при Узункюпрю.

Фатима отвори багажното отделение, извади чадрито от раницата си и го нахлузи.

… защо, по дяволите, обличаш този вещерски костюм? да не отиваме на маскарад?…

— Благоприличните мюсюлманки носят чадри.

Тя отвори чантата на Рейвън, извади скъсеното чадри и й го подаде.

… няма да нося тази идиотска покривка…

Значи пак се беше променила.

— Ники, не можем да преминем от Турция в Иран и след това в Ирак, облечени в разголени, западни дрехи. С тези дрехи ще сме защитени от любопитните мъжки погледи.

… нямам нищо против мъжете да ме оглеждат…

Тя сграбчи Ники за врата и я стисна.

— Ти ще ставаш мюсюлманка. Започни да се държиш като такава.

… какво, по дяволите, дрънкаш?…

— Ники, ако искаш да живееш, трябва да ме слушаш.

… добре, е, ще се опитам да задоволя странните ти приумици…

Тя помогна на Ники да се облече. Когато влакът спря, Фатима я избута през вратата. Момичето настъпи подгъва и се препъна.

… ще си счупя главата в това проклето нещо…

 

 

Гарата в Питион наподобяваше на пограничните градчета от американските уестърни, които бе гледала по време на престоя си в Атина. Няколко паянтови постройки край релсите. Хора, насядали пред таверната. Няколко жени в чадри. Пътуващи ученици, спящи по пейките и по земята. Всички чакаха влака за границата при Узункюпрю. Униформен полицай проверяваше паспортите.

Най-сетне влак с три вагона се появи от Турция и гръцките митничари провериха пътниците от гръцката страна на бариерата. След като влакът се изпразни, митничарите дадоха сигнал на пътуващите към Турция да се качват. Всички се втурнаха към вагоните. За щастие, мъжете избягваха да се блъскат в тях двете. Влакът запухтя бавно и спря от другата страна на бариерата.

Сега турските служители се качиха във влака, за да прегледат паспортите. Както беше предположила, получаването на виза в Узункюпрю бе лесна работа. Две жени, облечени в черно от глава до пети, не будеха никакви подозрения. Турският митничар взе паспортите им.

— Вие сте Фатима Саид?

Тя кимна.

— А вие сте Рима Сохраб?

Ники не отговори.

— Вие ли сте Рима Сохраб?

Едно сръгване с лакът в гърба я накара да се огледа замаяно.

— П-предполагам, че съм.

Очевидно личността на Рейвън се бе завърнала.

Митничарят се намръщи.

Фатима завъртя показалец към слепоочието си, за да покаже, че жената не е с всичкия си.

— Аха, луда — промърмори служителят. — Разбирам.

Той удари печат на паспортите и направи жест да се настаняват във влака.

— Приятно пътуване до Истанбул. Не забравяйте да посетите двореца „Топкапъ“. Снимаха филм там.

— Благодаря ви — отговори Фатима. — Не съм гледала филма, но със сигурност ще посетим двореца.

Когато влязоха обратно в купето, Рейвън каза:

— Може ли да те попитам нещо?

— Да.

— Какво ще стане, ако Ники приеме исляма, а аз не искам?

— След като тялото ти приеме исляма, без значение дали като Рейвън или Ники, няма връщане назад.

— А ако се противопоставя?

— Законите на шериата казват, че тялото на вероотстъпника трябва да бъде бито с камшик, замеряно с камъни и след това обезглавено.

Рейвън закри с юмрук устата си.

— О, съжалявам, че попитах.