Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (63)

Шестдесета глава

От Савана, Джорджия, до Кълъмбъс, Охайо

Фатима можеше свободно да се заглежда в профила на Рашид по време на продължителното пътуване с червения ягуар. Той се държеше като изискан джентълмен, но ко̀сите му погледи от време на време издаваха очевидния му интерес. Тя осъзна, че натиска с два крака несъществуваща спирачка пред седалката си.

Преди всичко, трябваше да остане непоколебима пред собствените си желания. Впечатли се от професионализма, с който Омар успя да събере информацията във военната база „Хънтър“. Проследиха пратката от мексиканската граница до Тексас, после от Браунсвил с влак до Кълъмбъс, и след това до Кент. Предполагаше къде може би е отишъл Алекси, но засега го запази за себе си. Ако Алекси вече е взел антракса, той ще издири Рейвън, за да научи останалата част от пророчествата на Тедеску.

— Трябва да си починем, преди да се доберем до Кент — каза Рашид. — Нищо повече не можем да направим тази вечер. Нека да си вземем хотел и да отпочинем.

— Беше грешка от моя страна да изпращам антракса толкова рано.

— Отиде си денят като ветрец ухаен — издекламира Рашид — от нашия живот, премина в друг — безкраен…

— Но докато съм жив, не ще се разтревожа за миналия ден, за утрешния — таен — завърши тя.

— Значи и ти обичаш „Рубайят“?

— Разбира се — отговори тя. — Аз също съм от Персия.

 

 

Излезе от магистралата и зави към хотел „Уестин“.

— Ще си вземем две хубави стаи…

Тя сложи ръка на рамото му.

— Няма нужда да се пилеят пари. И една стая ще е достатъчна.

Усети как мускулите на ръката му се стегнаха.

Вътре в хотела, тя леко се дръпна настрана, докато той ги регистрираше на рецепцията. Когато влязоха в стаята, Фатима се приближи към прозореца да погледне, в това време пиколото показваше на Рашид апартамента.

— Ако се нуждаете от нещо, нашият румсървис е безупречен.

Омар подаде на момчето бакшиш.

— Донесете ни бутилка от най-доброто ви шампанско.

Когато пиколото излезе, тя изви вежди:

— Мюсюлманин, който пие алкохол?

— Само при този специален случай.

— Такова разточителство, но предполагам, че ще го впишат в командировъчните ти.

— Имам картбланш. — Той сложи ръката си на рамото й. — За теб, всичко.

Фатима се отдръпна.

— Не бързай, полковник Рашид.

— Защо? Вече сме в Западния свят.

— Дай ми време да помисля.

— Добре, майор Фатима. Когато си готова.

— Трябва да използвам банята и да се приготвя — каза тя.

Някой почука на вратата. Тя подхвърли:

— Това вероятно е шампанското ти.

— Нашето шампанско.

Фатима взе душ, после си облече нощница. Един халат щеше да е далеч по-съблазняващ, но не се сети да купи от безмитния магазин на военните. Когато излезе от банята, той вече бе в леглото. Отметна завивките и й направи знак да легне при него. Фатима седна на ръба.

— Няма да има секс, полковник Рашид.

Той се наведе напред и се притисна до рамото й.

— Оххх…

Знаеше как да възбуди една жена. Сигурно е бил с много.

Целуна я по врата.

— Оххх.

— Тъкмо започвам мисията си.

С едната си ръка я хвана за лявата гърда, докато другата се провря между краката й.

— Не — прошепна тя.

Езикът му се плъзна между устните й. Тя се отдръпна.

— Не… не… не…

Никога досега не се беше чувствала по този начин, дори и с починалия си съпруг. Сега се усещаше изпълнена с електричество. Само да не припадне. Той я издърпа по-близо. Да го спре ли? Все още не. Можеше да го спре по всяко време. Западните жени казват, че ако казваш „НЕ“, тогава това се смята за изнасилване. Как би могла да носи отговорност за обета си за непорочност, ако той я изнасили?

Тогава той проникна в нея.

— Казах не… не… не…

Но той я доведе до състояние, до което никога преди не бе достигала. Тя цялата изтръпна.

— Не… спирай — каза тя, вкарала език в ухото му. — Не… спирай! Ох, не… не… спирай.

 

 

Когато Рашид се отдръпна, видя, че тялото й продължава да вибрира.

Той се запъти към банята. Фатима се изправи с мъка на крака и отиде до масата. Наля шампанско и на двамата. После бръкна в чантата си за ампулата. Изпразни половината от арсеника в чашата му. Останалото ще запази за Рейвън.

Когато мъжът излезе от банята, тя му подаде чашата и вдигна своята за наздравица.

— За успешната мисия.

Рашид се усмихна.

— Сексът ме кара да ожаднявам.

Надигна чашата и я пресуши.

Тя остави своята на масата, без да отпие.

— Няма ли да пиеш?

— Аз съм мюсюлманка. Не пия алкохол.

Очите му се разшириха. Чашата затрепери в ръката му.

— Също така — продължи тя — съм дала обет за целомъдрие.

— Тогава как, по дяволите, наричаш това, което направихме…?

Мъжът изпусна чашата. Закашля се и се задави. Лицето му почервеня. Голото му тяло се строполи на пода.

Тя изчака, докато престана да се движи.

— Свършихме — промълви тя, — тъй както обичаният поет завършва своя „Рубайят“:

За сбогом искам само чаша —

от близки или от врази!

С рубина си тя ще обагри

пролените от мен сълзи.

Изми изпуснатата чаша и я постави обърната върху подноса.

Влезе под душа и се изтърка със сапуна от глава до пети. Остави вдигащата пара вода да я облее по лицето, гърба, гърдите, после излезе от кабината и енергично се подсуши с хавлията. Облече се и се завъртя в посока към Мека. Обърна длани нагоре, застана на колене и се протегна напред с ръце, сочещи към светите места.

— В името на Аллах, всемилостивия, милосърдния…

След като свърши седемдесет и втората сура от Корана, прибра нещата си в чантата и извади от джоба на панталона му ключовете на наетата кола. Точно сега видът на голото му тяло някак я оскърбяваше. Фатима го покри със завивката от леглото, изгаси осветлението и закачи от външната страна на вратата табелка с надпис „Не безпокой“.

Беше му казала Не няколко пъти. Щом той продължи, вече бе изнасилване. Тя уби сунит изнасилвач при самозащита. Според точно тълкуване на шериата, макар и изнасилена, тя трябва да бъде пребита с камъни и погребана жива. Но не бе нарушена клетвата й за целомъдрие към Муджахидин ал Халк.

Направи го, за да отреже връзката на МЕК с Пентагона. Той бе шпионин, следователно измяната се смяташе за честна игра. Използва техниките на Мата Хари, за да го примами в кацата с меда.

Сега ще отиде до университета в Кент, за да провери дали Алекси се е сдобил с антракса. Двете с Нахид поддържаха връзка чрез електронната поща, но не бе я виждала, откакто водачите на МЕК издадоха заповед децата да бъдат отпратени. Очакваше с нетърпение да прегърне дъщеря си.