Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (59)

Петдесет и шеста глава

Уейбридж, Охайо

Движението обратно към Уейбридж беше просто невъзможно. Колите едва пълзяха. Когато изгази задръстването, Кайл профуча през два знака „Стоп“, като се молеше да не налети на полицай. Рейвън не би приела глобата за превишена скорост като извинение за закъснението му.

За да започне терапия с мигновена имплозия, се нуждаеше от ясно разграничаване на фобиите й. Какви образи би могъл да използва, за да залее съзнанието й, докато ретроспективните и измислените образи престанат да я ужасяват?

Спря на паркинга пред болницата с тридесет секунди по-рано от уреченото време и влетя в офиса си, точно когато един санитар почука и въведе Рейвън. Трябваше да благодари на Юнг за синхронизираността.

— Аз ще я поема оттук — кимна той на санитаря.

Когато останаха сами, тя прошепна:

— Можеш да ме поемеш, както намериш за добре.

Психиатърът й посочи стола пред бюрото си.

— Седни, моля те.

— Не искаш ли да легна на кушетката?

Той се поколеба. Явно Рейвън обичаше играта на думи. Повечето нейни каламбури бяха еротична закачка, но това се дължеше на хистрионната й игривост, която й действаше успокояващо. Не идваха от развратност.

Реши да се възползва.

— Можеш да се излегнеш на кушетката, ако желаеш. Но се надявам да не ме преметнеш.

Тя седна на стола.

— Тогава ще седна на стола, където ще съм сигурна, че няма да ме оплетеш в интелектуални игрички.

— Мъдър избор.

Рейвън се засмя.

— Все пак ти си една карта.

— Кажи ми какво имаш предвид.

— Майка ми гадеше бъдещето с карти „Таро“. Онези картинки за доброто и злото, които разкриват неизвестността.

— Харесваше ли ти да наблюдаваш тези картинки?

— Да. Мисля, че си спомням…

— Какво?

Момичето тръсна глава.

— Смътно… мъгливо е… вероятно е някакъв спомен от сън.

— Сънищата са важни. Ако успееш да направиш асоциации с тези образи, мога да се опитам да ти помогна, да направим някаква смислена връзка.

— За какво говориш?

Реши, че трябва да й обясни.

— Във фройдистката терапия пациентът сам извършва тези асоциации. В юнгианския аналитичен анализ терапевтът често взема участие, особено за да изясни връзките към универсалните образи.

— Радвам се, че няма да се налага да го правя сама. Цяла нощ съм се притеснявала по този повод.

— Искаш ли да разгледаш диапозитиви?

— Порно?

— Колекционирам снимки на сгради, скулптури и картини. Нещо като хоби.

— Добре, щом те кефи.

Изгаси осветлението и спусна щорите.

— Аха! Значи ти си юнгиански секстерапевт.

Разтвори едно пано на стената и включи прожектора за диапозитиви.

— Не, аз съм юнгиански аналитик. Двамата ще разгледаме сънищата ти, ще разучим подсъзнанието ти, но ще навлезем по-надълбоко и ще достигнем под личното ти подсъзнание, за да намерим корените в универсалното подсъзнание.

— Корени? Като в Райската градина?

— Този образ е от Стария завет, но ние смятаме свещените градини за архетип.

— Какво значи архетип?

— Образи или дейности, дълбоко вкоренени в човешкото съзнание и преповтаряни от културите на различни общества през вековете.

— Тогава какви свещени градини имаш?

— Висящите градини на Вавилон, японските каменни градини каренсансуи, будистките градини на насладите вихара, индийските градини, които се споменават в не една сутра.

— Кама Сутра? Този индийски секс наръчник го имаше в библиотеката на баща ми. Различни пози ли ще пробваме сега?

Трябваше да я отклони от сексуалните й алюзии.

— Нека да обърнем внимание на архетиповете, които засягат теб.

— Сещаш ли се за някакви примери за трагична любов? Както е при мен и Алекси?

— Архетиповете на злочестите любовници датират от времето преди Ромео и Жулиета, преди Тристан и Изолда, преди Пирам и Тисба. От гората „Оплетени дървета“ на връх Фуджи, където японски злочести любовници от древността са извършили шинджу.

— Точно това е. Алекси и аз сме злочести любовници. Шинджу да не би да означава двойно самоубийство?

— Да, Рейвън, но трябва да разбереш, че докато си била в плен, Алекси ти е промил мозъка, за да се обърнеш срещу собствената си държава. От Муджахидин ал Халк са направили абсолютно същото, като са те накарали да приемеш исляма. За теб това означава, че ще се превърнеш в мъченик.

— Съгласна съм за МЕК, но не и за Алекси. Той ми отвори очите за действителността.

— Нека разграничим действителността от пропагандата.

— В момента ме манипулираш.

— Виж, не съм искал да бъда твой терапевт. Съдът ми нареди, понеже ти каза, че няма да работиш с никой друг лекар.

— И няма да се обърнеш против мен?

— Не. Но ще трябва да прибягна до една необикновена манипулация, наречена мигновена имплозия. Искам да продължиш да гледаш екрана, докато аз сменям снимките една след друга.

— Добре, давай!

Той бързо смени диапозитивите. Отначало се появиха древни гръцки обекти: храмът на Аполон в Делфи, театърът на Дионисий, Форумът.

Никаква реакция. Библейски изображения: Сътворението на Адам от Микеланджело от Сикстинската капела, плащеницата на Йосиф. Нищо. Но когато показа Моисей и горящият храст, тя изкрещя.

— Не искам огън!

Спомни си как тя реагира на барбекюто до мотела. Смени диапозитива с Огнените конници на Апокалипсиса от Откровение. Тя се извърна.

— Погледни го.

— Не мога!

— Представи си, че се намираш в пламъците.

— Престани.

— Представи си как огънят обгаря полата ти, но не и теб.

— О, господи…

Превключи на картината на Търнър Седрах, Мисах и Авденаго в огнената пещ.

— Представи си, че си на тяхно място, заобиколена от пламъци.

— Ще повърна!…

— Не, няма. Това са просто снимки. Ако ги гледаш, без да спираш, скоро ще престанат да ти влияят.

— Защо ме изтезаваш?

— За да те спася от нещо, което е по-лошо от изтезания.

— Не искам повече. Спри!

Той изключи апарата и вдигна щорите.

— За какво си мислеше?

— Не помня.

— Нека да направим асоциации на образите с огъня.

— Не.

— Това са популярни образи от Библията. „Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън…“

— Помня проповедта на нашия свещеник — каза тя. — Жената на Лот погледнала назад към горящия град и Бог я превърнал в стълб от сол.

— Затова ли се страхуваш от огъня?

— Не искам да се обръщам назад като нея. Стига си солил мозъка ми.

— Нека да продължим.

— Никакви снимки повече на горящи храсти, огнени конници или на каквито и да е други идиотщини в пламъци!

— Нека да започнем по следния начин. Искам да си представиш огнени образи. Опитай се да видиш пламъци в собственото си съзнание.

— Как, по дяволите, да го направя?

Кайл се замисли.

— Някога опитвала ли си да заспиш, като броиш овце?

— Разбира се.

— Затвори очи. Все едно се готвиш за сън. После си представи, че всяка овца носи в устата си горяща факла. Преброй ги.

Рейвън сключи пръстите си. Устните й се раздвижиха и тя зашепна:

— Добре. Една, две. — Стисна челюсти. — О, господи! Т-ри… четири. — Раменете й се отпуснаха. — Пет, шест, седем.

На двадесет и пет отвори очи.

— Не мога да повярвам.

— Какво?

— Бях сигурна, че ще полудея. После стана по-лесно. Като си представям огъня, все още настръхвам, но мисля, че бих могла да се справя.

— По този начин ще се справиш. Сега да направим един тест. Истински огън.

Тя стисна дръжките на стола си.

— Друг път!

Кайл отбори чекмеджето на бюрото си, извади свещ и свещник и ги постави върху бюрото. Тя се сви. Той взе една запалка.

— Искам да знаеш предварително, че ще запаля свещта. Наблюдавай я. После се наведи напред и духни пламъка.

— Не мога…

— Нямаме време да се ровим из миналото за причината или причините за пирофобията ти. Но можем да притъпим ефектите чрез повторения. Готова ли си?

Рейвън се поколеба. Той натисна валячето на запалката. Искри. Момичето потрепна. Пробва втори път. Грейна пламък. Тя се отдръпна. Кайл допря пламъка до фитила на свещта. Пламъкът запращя, после се вдигна нагоре. Момичето затвори очи.

— Погледни го. Вгледай се в пламъка. Издишай. Вдишай спокойно, и отново.

Ако това не проработеше, мигновената имплозия отиваше на кино. Всъщност… Би могъл да каже на съдия Родригес, че не може да я подготви за екстрадиция.

Тялото й се отпусна. Тя духна свещта.

— Браво, Рейвън. Това беше страхотно!

Момичето се усмихна.

— Не, ти си страхотен.

Погледна часовника на стената зад нея.

— Времето ни изтече.

— Какво искаш да кажеш?

— Сеансът ни свърши. Ще се видим пак след два дни.

— Не можеш да ме възбудиш и после да ме оставиш.

Мъжът отиде до вратата.

— Трябва да имаме времеви граници.

Гласът й внезапно се промени. Той я изгледа недоумяващо. Езикът на тялото, както и мимиките й се промениха.

… майната им на границите, не можеш да си играеш с мозъка ми и след това да ме изхвърлиш! нуждая се от теб!…

— Рейвън, бъди разумна.

Очите й се изцъклиха. Огледа се с някакво диво изражение.

… аз не съм рейвън. аз съм ники и говори моето шибано универсално подсъзнание, казваш й да бъде разумна, но ти я изоставяш…

— Не те изоставям, Рейвън. Това е временна пауза на този етап от терапията ти.

… казах ти, че не съм рейвън! тя е седнала в този стол. обърни малко внимание какво ти говоря, копеле такова…

— Контролирай се.

… правя го! първо й подпалваш съзнанието, а после искаш да я оставиш…

— Трябва да разбереш.

… ти разбери това…

Тя грабна от бюрото един нож за писма и го запрати към него. Той се наведе, но ножът рикошира в стената и го одраска по челото. Кайл натисна бутона на алармата. Вратата на кабинета се отвори. Един санитар се втурна вътре и я хвана. Рейвън се извъртя и го перна с лакът в окото. Още двама санитари се притичаха на помощ. Този път тримата успяха да се справят с нея.

… този копелдашки психиатър ме подпали…

Докато те я държаха, Кайл отвори шкафа с лекарствата и извади спринцовка и ампула с успокоително. Когато заби иглата в ръката й, тя го погледна.

… още от изнасилваческите ти лекарства?…

— Опитвам се да ти помогна.

Очите й се напълниха със сълзи. Гласът й омекна.

— Какво става с мен, Марти? Не ме оставяй.

— Не те оставям. Ще продължим следващия път.

След като я изведоха, той взе един диктофон от бюрото си и го включи. Натисна паузата, докато размишляваше известно време. Накрая заговори:

— Рейвън Слейд. Гранично личностно разстройство. ДСМ код 301.83. Дисоциативно поведение със симптоми на деперсонализация. Също така има симптоми на хистрионно личностно разстройство, 301.50, с индикации на дълбока внушаемост.

Първият опит за наводняване с образи показва признаци на пирофобия. Подозирам, че могат да се появят и други фобии.

Проблем: в научната литература се споменава, че мигновената имплозия е много агресивен начин на лечение и обикновено не се препоръчва при пациенти с гранично или хистрионно разстройство. Обаче според неотложността на ситуацията нямам друг избор.

Той въздъхна и изключи диктофона. Ако мигновеното наводняване с образи проработеше, можеше и да я спаси от рендиция. Но му се гадеше от това, че трябваше да я измъчва, за да я спаси от изтезанията.