Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (57)

Петдесет и четвърта глава

Ашраф, Мрак

Полковник Рашид Омар — с кодово име Лагерист — знаеше, че това ще бъде най-опасната му мисия, откакто се бе внедрил в МЕК. Вече бе обяснил на генерал Хасан позицията на Пентагона. Тя прояви интерес, но нямаше ни най-малка представа как ще реагират другите офицери. Направи му знак да седне в задната част на стаята за конференции.

Щом Фатима влезе и го видя, тя се смръзна на място.

— Генерале, какво прави тук този предател?

— Седни, Фатима. Скоро всичко ще ти стане ясно.

И другите трима офицери, които влязоха в стаята, реагираха изненадано. Знаеше, че всички те мислят за едно и също нещо. Какво прави отново в Ашраф дезертьорът, който помогна на Рейвън Слейд да избяга?

Всички лица се обърнаха към генерал Хасан за обяснение.

Безжизненото изражение, застинало върху мускулестото й лице, не издаваше нищо от мислите или чувствата й.

— Всички познавате този човек като редник Рашид Амар от МЕК. Всъщност той е полковник Рашид Омар от американското военно разузнаване, който ни е разследвал от много години.

Ахвания на изненада изпълниха стаята.

— Омар е сунитско име.

— Той е шпионин!

— Къртица!

Генералът вдигна ръка, за да въдвори тишина.

— Позволете на полковник Омар да обясни причините за присъствието си тук. — Тя кимна към него. — Полковник…

Той стана и се изправи пред суровите им погледи.

— Няма да започна с извинения за това, че съм шпионин. Като мюсюлмани всички вие знаете от Стария завет, че Халеб е бил изпратен от Господ като шпионин в земите на Ханаан. Шпионите са служили във войските още от началото на първите войни. Беше ми заповядано да се внедря в МЕК и да докладвам за дейностите ви.

Подполковник Шахади се ухили подигравателно.

— Да не би да твърдиш, че ти, бидейки мюсюлманин, си бил изпратен да ни шпионираш от юдейския бог, както е посочено в Петокнижието?

— Не, както ми бе наредено от Пентагона.

— Не мисля, че трябва да създаваме някакви връзки с американските военни.

— Не е тайна — с равен глас каза той, — че американците подготвят превантивна атака над Ирак. Президентът Буш е разпоредил на Пентагона да разиграе различни сценарии, които могат да се окажат полезни след началото на военните действия. Генералите от щаба предвиждат неминуем конфликт с Иран, с тяхната организация Хизбула и марионетките им в Ливан.

Майор Али се обади.

— Това какво общо има с нас?

— Макар всички вие да знаете, че Държавният департамент обяви Муджахидин ал Халк за терористична организация, в момента Пентагонът е на противоположната позиция. Неговите стратези признават, че сте участвали в Иранската революция и сте повели атаката над американското посолство. Воювали сте за един светски и марксистки Иран. Но те също така знаят, че сте във война с аятолаха, който предаде каузата ви, като създаде фашистки и теократичен Иран.

Гробно мълчание.

— Сега те, също и мнозина от сенаторите — продължи той, — в момента притискат Департамента да извади Муджахидин ал Халк от списъка с терористите, ако — и това е наистина важно, ако — МЕК се съгласи да подкрепи Америка в бъдеща война с Иран.

— По какъв начин да подкрепи? — попита майор Али.

— В момента някои от членовете на конгреса са на страната или против позицията на Департамента и Пентагона. Но разполагаме с информация от израелската Мосад, че Иран и Сирия вече снабдяват Хизбула с пари и оръжия, за да установят контрол над Ливан.

— Това са стари новини, полковник — каза Али. — Какво предлагате?

— Генералите от щаба предвиждат конфронтация между Израел и иранските марионетки от Хизбула. Ако обещаете да застанете на наша страна срещу революционната стража на аятолаха, ще дадете възможност на Пентагона да накара Департамента да преразгледа позицията си.

Чу се неодобрително мърморене от всички, освен от Самира.

— Каква е ролята, която Пентагонът ще иска да изиграем?

— В случай на въздушна бомбардировка от страна на Израел над иранските ядрени съоръжения, ще се очаква вашата войска да поведе атака по втори фронт срещу Техеран.

— Полковник Омар, какъв жест на добра воля очаква Америка от нас? — попита генералът.

— Знам, че Саддам е скрил много от своите оръжия за масово унищожение в тунелите на Ашраф на границата между Ирак и Иран. И също така съм осведомен за вашия съюз със 17Н за операция Драконови зъби. Като доказателство за добрите ви намерения ви молим да отхвърлите този съюз. В замяна на това Ашраф ще бъде пощаден от въздушна бомбардировка.

Майор Али се изправи и се обърна към останалите.

— Шпионинът ни моли да минем на страната на врага. Той да не си мисли, че МЕК се върти като ветропоказател според политическите ветрове?

Подполковник Шахади поклати глава.

— В момента сме затворени между Ирак и Иран. Мисля, че трябва да обсъдим сериозно предложението на полковник Омар и да се дистанцираме от терористичната операция на 17Н. Спомнете си как троянците са били унищожени, когато не обърнали внимание на предупрежденията за дървения кон. Жрецът Лаокоон им казал: „Каквото и да е това, страхувам се от гърците, дори когато носят дарове“.

Нейният коментар му хареса, но останалите оживено започнаха да спорят. Генералът вдигна ръка да замълчат.

— Майор Фатима, споделете мнението си.

Видя как тя изгледа насядалите около масата офицери и после се обърна към него.

— Възможно е вече да е прекалено късно.

— Какво имате предвид? — попита той.

— Антраксът вече е изпратен на 17Н в Америка.

Безжизненото изражение на генерала се промени. Челото й се набразди.

— Трябваше да ме информирате, преди да сключите сделката.

— Вие ми поверихте командването, генерале. Съгласна съм с мненията на подполковник Шахади и майор Али. Не трябва да сключваме никакви сделки с американските военни.

— Фатима, заповядах ти да вземеш всички необходими мерки антраксът да не попадне в ръцете на Алекси Коста.

— Ами ако е твърде късно?

— Ще се занимаем с този вариант, когато стане факт.

— Знаем, че съобщението на Тедеску съдържа информация кои градове трябва да бъдат атакувани. Сигурна съм, че Тедеску се опита да убие Рейвън, защото тя е наизустила пророчествата му. Той се провали и бе убит. Само тя знае останалата част от пророчествата — настоя Фатима.

— Мислиш ли, че можеш да измъкнеш информацията от нея?

— Рейвън не знае, че тази информация е в нея, генерале. Опитах се да се добера до пророчествата, но те са скрити зад нейните фобии. Ще отнеме време.

Генерал Хасан погледна към Омар.

— Ти помогна на Рейвън да избяга, полковник. Знаеш ли накъде е поела?

Той поклати глава.

— Може би майор Фатима знае.

— Подозирам, че Рейвън се подвизава в психиатрията в Уейбридж, където — според медицинския й картон — баща й я е вкарал, когато е била малко момиче — каза Фатима.

Генерал Хасан заяви:

— Фатима, ще придружиш полковник Омар до Америка. Първо, ще пресрещнеш антракса, преди да е доставен на Алекси Коста. После ще откриеш Рейвън и ще преодолееш нейната ментална блокада.

— Мога да го свърша и сама — отговори тя. — Предпочитам да нямам нищо общо с този шпионин.

— Това е заповед, Фатима. Ти и полковник Омар ще работите в екип.

Беше повече отколкото той се бе надявал.

Фатима попита:

— Какъв ще бъде нашият план, ако успея да пресрещна антракса?

Хасан се замисли.

— Зависи.

Рашид знаеше какво има предвид тя. Ако Пентагонът убеди Държавния департамент да свали МЕК от списъка с терористи, тогава те ставаха съюзници. Ако Департаментът продължи да се опъва, ветропоказателят на МЕК ще се завърти от Запада към Близкия изток.

Ако не успеят с Фатима да спрат антракса, единственото решение, което остава, е Дуган да екстрадира Рейвън обратно в Гърция за разпит.

Докато излизаха от конферентната зала, той наблюдаваше Фатима. Стройното й полюшващо се тяло се движеше с източно изящество. Щяха да бъдат сами в Щатите.

Дали повелята за целомъдрие, зачуди се той, ще я обвързва, след като напуснат границите на Ашраф?