Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (73)

Седемдесета глава

Алекси зави по пътя, водещ към психиатрията „Уейбридж“. На паркинга видя син мерцедес и червен ягуар. Ако Рейвън е тук, кой още е с нея? Взе от микробуса пакета с куфарчето. Нямаше смисъл да рискува, можеше да го откраднат.

Докато минаваше покрай ръждясалия фонтан в изсъхналата градина, ято гарвани излетя от дърветата. Защо ги наричаха птиците на смъртта?

Пред главния вход видя яко закованите с дъски врати и прозорци. Извика:

— Ехо! Има ли някой?

Никакъв отговор.

Провикна се отново.

— Има ли някой вътре?

Шумолене на клони.

— Стига си крещял! Ще събудиш и мъртвите!

Гласът на Рейвън долетя от храстите вляво.

— Имам пистолет! Кажи ми кой си или ще стрелям!

Дали блъфира? Но така или иначе не трябва да рискува.

— Аз съм. Алекси.

— Тръгни бавно към западната страна на сградата, но си вдигни ръцете нагоре, така че да ги виждам.

— Това ти ли си, Ники? Търсих те.

Видя я да се показва от храсталака. Ако наистина имаше пистолет, той би бил много лесна мишена.

— Откъде разбра, че има някой тук, долу?

— Ако в някоя точка се съберат птици — каза тя, — значи мястото под нея е свободно. Нощната врява откъм вражеския лагер разкрива нервност.

— О, ти помниш, че съм ти чел части от „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ. Никога не си била толкова глупава, колкото се преструваше, че си.

— При картите Таро, картата Глупакът е без номер в тестето. — Тя се засмя. — Но това не е поразената от светкавици кула. Виждаш ли, моята ветровита кула все още е изправена и аз съм Висшата жрица.

Значи тя помнеше четиристишията на Тедеску. Трябва да напредва бавно, за да не я подплаши.

— Мога ли да приближа, Ваше светейшество?

— Защо си тук, Алекси?

Той приближи до пътечката, където тя се беше изправила.

— Да открия моята любима.

Момичето посочи към пакета.

— Какво носиш?

— Подарък за теб, скъпа моя.

— Покажи ми го.

— По-късно, скъпа. Това е изненада по повод повторното ни събиране.

— Заповядай вътре в скривалището от моето детство.

— Входът е затворен. Как ще влезем?

Рейвън го поведе през пещерата и тунела. Алекси се изненада, когато се озоваха в мазето и оттам нагоре — към вътрешността на сградата. Щом стигнаха до втората стълбищна площадка, минаха покрай регистратурата и влязоха в една малка стая.

— Тук медицинските сестри си почиваха. Сега аз често идвам тук.

Усети как ръката му потреперва в нейната. Внимавай да не те заподозре! Ако си е припомнила всички пророчески гатанки, не може да се поеме риск да ги изпее на ФБР.

Изпита съжаление, но веднага го изтри от съзнанието си. Искаше да си спомня с хубаво последния път, когато са били заедно.