Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (75)

Послепис

Истинските събития

След бомбения атентат в Пирея гръцката полиция открива в тайна квартира склад, пълен с оръжия. Повечето членове на терористичната група 17Н са заловени и изправени пред съда. На 7 декември 2003 година петнадесет от тях са признати за виновни и осъдени на доживотен затвор. Четирима са оправдани.

Малко след това, до медиите е изпратено съобщение: Все още сме живи.

В 6 часа сутринта на 12 януари 2007 година американското посолство в Атина е атакувано с ръчен гранатомет. Терористична група от Второ поколение, нарекла себе си „Революционна борба“, поема отговорността за нападението.

Според Ню Йорк Таймс през юни 2007 година двама мъже и една жена са били заловени, докато са залагали самоделно направени взривни устройства в полицейски автомобил. Това са първите арести, извършени след месеци на нощни атентати над банки и данъчни служби. Десет души от терористична група са били заснети да хвърлят коктейли „Молотов“ срещу клон на „Евробанк“. Огънят е бил потушен, но терористите са успели да се измъкнат.

Истинският лидер на 17Н (наречен в книгата Мирон Коста) никога не е бил открит. Предполага се, че той се укрива на някой от 1400-те гръцки острови, пръснати из Егейско и Йонийско море.

В Ашраф водачите на Муджахидин ал Халк, все още очакват Държавния департамент на САЩ и Пентагона да изгладят различията си относно премахването на МЕК от терористичния им списък. Надяват се Пентагонът да успее да се наложи и да им позволи да вземат участие в това, което те смятат, че е неизбежно, а именно — война срещу Иран. Няколко сенатори, републиканци и демократи ги подкрепят. Останалите се противопоставят на подобни действия.

Вашингтон Поуст на 9 ноември цитира изказване на сержант Уилям Съдърланд: „Те не са терористи, те са по-скоро патриоти“. Бившият държавен секретар Колин Л. Пауъл, от друга страна, внуши на бившия министър на отбраната Доналд Х. Ръмсфелд, че Муджахидин ал Халк не са съюзници на Щатите, а техни пленници.

Според Ню Йорк Таймс от 27 юли 2004 година военното ръководство на САЩ определя Муджахидин ал Халк като „защитени граждани“ с имунитет срещу експулсация, даден им от четвъртата Женевска конвенция. Християнски научен преглед пише на 29 юли: „… статус на защитени граждани е победа за тези, които ще използват МЕК срещу Иран“.

Според Нюзуик от 14 февруари 2005 година администрацията на Буш е възнамерявала да използва агентите на МЕК срещу Иран, а Пентагонът се е надявал да използва някои от затворниците си от МЕК „обучени за шпиони“.

Член на иракския парламент беше признат за виновен и осъден на смърт на процес без неговото участие, провел се в Кувейт, за атентатите над американски и френски мисии, при които загинаха петима американци. Според Ню Йорк Таймс от 7 февруари 2007 година, той е бил идентифициран като терорист: „… от Стратеджик Полиси Консултинг, иранска дисидентска група във Вашингтон… която получава информацията си директно от Муджахидините на народа, най-голямата военизирана групировка, противопоставяща се на Техеран“.

Управляващите в Техеран все още настояват членовете на МЕК да бъдат върнати в Иран, където — както се предполага — ги очакват смъртни присъди. Други мюсюлмански държави отказаха да им предоставят убежище. Споровете между Държавния департамент и Пентагона и досега не са разрешени.

Военното разузнаване на САЩ се притеснява, че ще настъпят масови самоубийства в Ашраф в случай на опити от американска страна да бъде разрушен лагерът им.

През януари 2006 година българското Министерство на отбраната възлага на 154 от военнослужещите си (снабдени с електрошокови полицейски палки и друго подобно оборудване за контрол на безредици), включително тридесет и четирима офицери, да действат вътре в лагера, в случай че лидерите на МЕК организират съпротива срещу преместването на бойниците им. Тяхна основна задача е предотвратяването на масови самоубийства.

Макар че българите успяха да установят контрол върху живота вътре в лагера, американското военно присъствие остава около лагера Ашраф, за да се осигури контрол над постепенното разпръскване на членовете на МЕК.

По време на работата върху тази книга, съдбата на МЕК, Свещените бойци на народа, остава неясна.