Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (18)

Петнадесета глава

Атина

По време на първата си тренировка за разучаване на маршрута до банката, Рейвън завиваше много рязко. Харлито подскочи под нея и почти я запрати върху идваща насреща й кола. Шофьорът натисна клаксона и размаха юмрук. Тялото й се тресеше, но тя успя да свие ръката си в кожената ръкавица и да му покаже среден пръст.

Кога за последен път беше усещала сърцето си да бие толкова силно? Зави, заобиколи и опита отново. Много по-добре.

Спря мотора пред „Атинска банка“ и зачака Алекси да излезе. Двигателят ръмжеше, сухият й език облизваше изсъхналите й устни, а очите й бяха фиксирани върху бронираната кола.

Погледна часовника си. Двадесет минути. Защо се бави толкова дълго? Лицето и вратът й се потяха. Изхлузи лявата си ръкавица и започна да рисува с нокти дълбоки драскотини по другата си ръка. Но се спря — обеща му, че вече няма да се самонаранява.

… стига си мислила…

Детски плач я накара да се обърне. Приближи се жена с издут корем, с една ръка буташе по тротоара бебешка количка, а с другата дърпаше пищящо детенце.

Зърна Алекси, който излизаше от банката през въртящата се врата. Къде, по дяволите, беше охраната на бронираната кола?

Жената стигна до нея, разпъната между количката и съпротивляващото се дете. Щом достигнаха ъгъла, момченцето успя да се изтръгне.

Майката изкрещя:

— Тино! Не! Не!

То побягна по асфалта.

О, господи! Фучащите автомобили няма да го видят. Рейвън скочи от мотора и хукна след момчето. Избягвайки на сантиметри преминаващите коли, тя успя да го хване. Вдигна съпротивляващото се дете и го притисна към тялото си. Мяткащата му се ръчичка удари плексигласовото стъкло на шлема й и почти го свали от главата й, но тя бързо го смъкна надолу.

Отнесе го до тротоара и го подаде на майка му.

— Прекрасно момченце. Ще ми се и аз да има…

Жената плесна детето си през лицето.

— Лошо момче!

Задърпа го, като жестоко усукваше ръката му.

… видя ли? такава е тъпата благодарност, която получаваш, сестричке, тази глупава майка не заслужава да има деца. концентрирай се над задачата си. животът ти зависи от това…

Рейвън възседна отново мотора, погледна в огледалото за обратно виждане и намести черната си перука под шлема.

Точно в този момент, Алекси издърпа надолу ръба на зимната си шапка и тя се превърна в маска. Един от охранителите — с ръка на кобура — излезе от банката. Още един го последва, като носеше торбата с парите.

Рейвън даде газ и двигателят изръмжа.

Алекси извади пистолета. Докато първият гард се обръщаше, той стреля. Другият изпусна торбата с парите. Алекси стреля и в него, докато мъжът лягаше по лице на тротоара.

Алармата на банката писна.

Алекси грабна торбата и затича по улицата. Скочи на седалката зад нея, стискайки торбата с една ръка, а с другата я хвана през кръста. Момичето усети пистолета му да я докосва отстрани.

Даде рязко газ и мощният харли изръмжа.

Тя изкрещя през свистящия въздух:

— Учудих се, че уби гардовете. Не мислех, че би го направил.

— Беше необходимо!

Улицата остана зад тях. На първата пресечка зави. Смени посоката в следващия квартал и след още няколко пресечки отново рязко зави. После пак. Зрението й се замъгли. Най-сетне паркира зад бял микробус. Алекси скочи от мотора. Отвори страничната врата на микробуса, хвърли вътре торбата с парите и спусна малка рампа. Тя избута мотора в микробуса и изскочи навън.

Алекси прибра рампата обратно и заключи вратата. Изтича до предната врата и седна зад кормилото.

Рейвън погледна назад отново. Не се виждаше никой. Чувстваше се замаяна, промуши се покрай Алекси и седна на задната седалка. Свали шлема си и отпусна глава върху рамото му.

— Слава богу!

Алекси сложи пистолета в джоба на якето си и я прегърна със свободната си ръка. Момичето въздъхна, докато той шофираше микробуса внимателно из централната част на Атина. Преминаваха през претъпкания квартал Плака, където на разположените навън маси туристи четяха вестници и отпиваха от питиетата си.

Подмина тайната квартира и обиколи квартала, за да стигне до автомобилния сервиз на Теодор.

Натисна клаксона и голямата врата се отвори. Дебел мъж с маска на лицето се огледа наоколо, след това с жест му посочи да вкара вътре микробуса. Алекси вдигна торбата с парите, като трофей.

— Ето ги парите за МЕК. Тя беше прекрасна. Само как караше мотора!

Когато влязоха вътре, дебелият мъж затвори вратата на гаража. Разтвори торбата и извади пачки от стодоларови банкноти, увити в бандеролна лента на „Атинска банка“. Запъти се към близкия офис и каза:

— Чакайте тук.

Изпаренията на масло и бензин я замайваха. Тя се подхлъзна на някакво петно от смазка, но Алекси я хвана и я издърпа към себе си.

Тя погледна надолу.

— Това, което ме притиска, да не би да е пистолетът ти?

Той повдигна лицето й и плъзна език между устните й. Тя затвори очи. И преди е била целувана, но никога по този начин. След малко Алекси се опита да я пусне, но тя се притисна още по-силно до него.

— Сега не е време за това — прошепна той. — Когато останем сами.

Той я хвана за ръка и я поведе към вратата, зад която бе хлътнал дебелият мъж с парите.

Вътре неколцина мъже, с нанизани на главите черни маски за ски, извикаха:

— Честит имен ден!

В средата на масата тя видя бяла торта с надпис от шоколад: ЗА НИКИ — НАШАТА ПЪРВА ДРУГАРКА. В средата гореше една свещ.

— Коя е Ники? — попита тя.

Високият еднорък мъж каза:

— Ти.

Мъжът, който се опита да я изнасили в килера първия ден, разбута другите с патерицата си.

— Това е баща ми — каза Алекси.

— Приятно ми е да се запознаем — насили се да отговори тя.

— Днес е твоят имен ден — съобщи Мирон.

Неговият тих глас я накара да изтръпне.

— Псевдонимът ти отсега нататък ще бъде Ники.

— Но днес нямам нито рожден, нито имен ден!

— Ние, гърците, не отдаваме голямо значение на рождените дни. Ти ще празнуваш в деня на възнесението на светеца, чието име ще носиш.

— Кой е моят светец?

— Свети Никола.

Тя си представи коледното дърво в двора на университета „Уейбридж“. Дочу мелодията на „Джингъл белс“ в главата си. Стисна зъби.

Мъжете застанаха пред нея и всеки й поднесе подарък. Слънчеви очила, пуловер, шалче, маратонки. В този момент някакъв нисък мъж дръпна струните на една от онези смешно изглеждащи гръцки китари, приличащи на лък в единия си край и запя нежно:

О, красива Ники,

с окъпана в слънце коса

и сини като Йонийско море очи.

Аз, Йорго, приветствам

присъствието ти между нас

на твоя имен ден.

Тя изръкопляска. Йорго я целуна през маската си по двете бузи. Същото направиха и останалите. Когато един от тях, с подаваща се от устата клечка за зъби се приближи към нея, тя се отдръпна.

— Наричаме го Клечката, защото вечно я държи в устата си — каза Алекси.

— Нали няма да я забие в лицето ми?

— Никога, другарко Ники!

Той извади клечката от устата си, целуна Рейвън по двете бузи, после я лапна отново и се отдалечи с поклон.

— Трябва да се гордееш — подхвърли Алекси. — Днес е първият път, в който го виждам без клечката.

Другите се засмяха.

Мобилният телефон на Алекси звънна. Той вдигна и усмивката му се изпари. Кимна няколко пъти.

— Да, разбира се.

После затвори.

— Трябва да тръгвам веднага.

Рейвън го стисна за ръката.

— Къде ще ходим?

— Ти ще останеш тук.

— Вземи ме с теб.

— Ще се върна по-късно. Имам среща.

— С жена?

— Ти си единствената жена за мен. Клечката ще те закара в квартирата. Ще се върна довечера.

Докато излизаше, тя закри устата си с ръка. Вратата се затвори след него. Останалите я наблюдаваха. Молеше се да не видят как мракът се спуска над нея, когато той си тръгваше.

Бащата на Алекси закуцука до масата и запали свещта върху тортата.

Тя се отдръпна.

— Какво има?

— Огънят ме ужасява.

Силните му пръсти я сграбчиха за врата.

— Ние ще те излекуваме. Намисли си желание и духай.

Опита се да не се поддава на импулса да го ритне, докато я буташе към искрящото пламъче. Тя затвори очи. Пожела си Алекси да я спаси от огъня.

Когато най-накрая отвори очи и видя виещия се дим от свещта, бе сигурна, че не тя е духнала.

Помисли си: „Защо духна моята свещ, сестричке?“.

… това е моята свещ, тъпачке. след всички тези проклети години, аз най-накрая се сдобих със собствено име. забрави тази тъпотия със сестричката, от сега нататък ме наричай ники…