Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (72)

Шестдесет и девета глава

Кайл се събуди с пулсираща от болка глава.

— Къде…? Какво…?

Заслепи го светлина, когато вратата се отвори.

— Ще се оправиш, Марти. Не исках да те удрям толкова силно. Но не трябваше да ме изоставяш.

Той се изправи.

— Не се притеснявай. Ще се оправя.

— Не беше правилно да те затварям в тъмната стая. И с мен правиха същото в тайната им квартира.

— Това не е тайна квартира, Рейвън.

— О, тук грешиш. Аз мога да отбранявам замъка си срещу всички натрапници.

— Рейвън, чуй ме. Разполагаме със съвсем малко време. Трябва да покажа на съда, че си преодоляла промиването на мозъка…

— Какво промиване на мозъка?

— … в противен случай съдия Родригес ще заповяда да те екстрадират в Гърция, където да бъдеш разпитвана.

— Кажи ми! Какво промиване на мозъка?

— Това, което ти е направил Алекси, когато те е заключил на тъмно и после е включвал и изключвал лампата, за да те държи будна.

— Той не ми е промивал мозъка!

— Тогава как би обяснила превръщането си от млада актриса в терорист?

— Аз не съм терорист.

— Работила си с тях.

— Не е същото.

— Участието ти в банковия обир? Атентатът в Пирея?

Рейвън прекара пръсти през косата си, усуквайки един рус кичур.

— Казах ти, че това бяха сцени от филм.

Мартин се заклатушка към кухнята. Момичето го последва. Той наплиска лицето си с ръждивата вода и тя му подаде една хавлия.

— Рейвън, някога чувала ли си за стокхолмски синдром?

— Като при Пати Хърст? Чела съм за нея, когато бях малка. Какво общо има това с мен?

— Също като теб, след като са я заловили, тя се е отъждествила с похитителите си. Също като теб е участвала в банков обир. Осъдиха я и лежа в затвора. Накрая беше освободена под гаранция и след това помилвана.

— Аз не мога да отида в затвора.

— Може и да не те осъдят.

— Наистина ли ще ме екстрадират в Атина?

— Вероятно, тъй като там си извършила престъпленията.

— В Гърция ще загина. Тук поне си имам моите пазители.

— Какви пазители?

— Казах ти вече. Моите духове.

Още един психотичен епизод?

— Разкажи ми за тези духове.

— Тези, които умират в лудница, никога не я напускат. Аз ще остана с тях завинаги.

— А защо се върна тук?

— За да изкупя вината за злото в мен. Злата част от мен, която те създадоха, когато ми отрязаха крилата и ме кръстиха Ники.

Сега той разбра, че бе приела името Аптерос от Безкрилата Нике.

— Но току-що установихме, че си била подложена на мозъчно промиване.

— Ти го установи. Не аз.

— Рейвън, по какъв друг начин биха могли да те превърнат в антиамерикански терорист за толкова кратко време?

— Алекси ме убеди, че на Америка не й пука за мен. Нямаше нито дума за мен във вестниците, за това че съм била отвлечена.

— Твоят любовник похитител те е предал, както е направил и баща ти. Рейвън, ти страдаш от травма от изоставяне.

— Травма… Стига с тия глупости! Не искам да те слушам повече! Сега ти ми промиваш мозъка!

Имаше право. Може би терапията с мигновена имплозия наистина в някакъв смисъл бе промиване на мозъка. Но той го направи, за да я спаси, не да доминира над нея.

— Какво чувстваш в този момент, Рейвън?

— Предадох другарите си. Заради мен повечето от тях бяха заловени и хвърлени в затвора.

— Може би това е било твоето изкупление. Вече си свободна.

— Все още не разбираш. Казах, повечето от тях. Мирон не е бил заловен. Алекси се опитва да ме открие, за да ме спаси или да ме убие — мен или… или Ники.

— Истината е, че той иска да те убие, за да попречи на екстрадицията ти в Гърция, където ще бъдеш измъчвана, за да разкриеш някои подробности от операция Драконови зъби.

— Алекси не би го направил. Той ме обича. Ще се защитаваме с него тук, в Камелот.

Поредната хистрионна самоизмама? Трябва да се справи с нея.

— Рейвън, откакто се върна тук, имала ли си някакви сънища?

— Да, ден и нощ. Когато спя и щом съм будна. Един много странен сън — повтаря се отново и отново.

Изведнъж очите й се уголемиха и тя закри устата си с ръка.

— Май направи някаква връзка, Рейвън. Нали?

— О, господи.

— Продължавай.

— Нещо, което чух без да искам за терористични отряди, законспирирани в Америка от г-н Тедеску, за да бъдат използвани от Второто поколение на 17Н и МЕК.

— Не се опитвай да го анализираш. Просто го кажи.

— Когато Алекси сънуваше кошмари, говореше в съня си.

— Говорил е за тайните отряди на сън?

— Никога не каза тайни отряди. Наричаше ги по друг начин — нещо като чистачи.

— Знаеш ли какво е имал предвид?

— Знам, че те са важна част от операция Драконови зъби.

— Някога казвал ли ти е каква ще е задачата на бойните отряди или на чистачите?

Тя покри устата си с ръка и поклати глава.

— Рейвън, много е важно. Хиляди невинни хора може да ги сполети ужасяваща смърт.

— Алекси не би го направил.

— Какво би казала, ако ти съобщя, че от МЕК са внесли в Щатите смъртоносно количество антракс за военни цели, за да бъде използван от тайните отряди на 17Н?

— Не ти вярвам. Алекси никога не би взел участие в подобно нещо.

— Знаеш ли какво би причинило разпространението на антракса на хиляди, милиони невинни мъже, жени и деца?

— Чувала съм преди за антракс, но не знам какво е точно.

Последен шанс за мигновено наводняване с образи. Това или ще я десенсибилизира или ще я побърка до крайност.

— Като лекар съм чел докладите на Световната здравна организация. Пострадали, които са вдишали спори на антракса, не разбират, че са били заразени. Всичко, което усещат, са запушен нос, болки в ставите, суха кашлица и умора. Представи си го. Първо идват симптоми, които лекарите сигурно ще диагностицират като грип. Ако бъде открит още отначало, може да бъде третиран с антибиотици. Но те няма да могат да го открият.

— Не искам да слушам повече.

— Няколко дни по-късно започва тъй наречения „залез на антракса“. Хората си мислят, че започват да се оправят…

— Това е достатъчно.

— Чуй ме! Важно е да знаеш какво ще им се случи, освен ако не ни помогнеш, за да го предотвратим. След залеза бактериите нападат лимфните възли. Само за няколко часа те поглъщат цялата лимфна система и освобождават токсин, който атакува всички органи — особено белите дробове. Прекъсва притокът на кислород.

— Ти си жесток. Да не се опитваш да ме побъркаш?

— Искам да ти помогна, като изтрия лъжите, които Алекси е посял в съзнанието ти. Той те е накарал да повярваш, че твоите собствени сънародници са лоши.

— Такива сме. Такива сме.

— 17Н и МЕК са те завербували в техния терористичен заговор да бъдат избити невинни деца, които ще умрат в училищните дворове и детските площадки, ако ти не се вземеш в ръце. Ще има умиращи бебета в количките, докато майките им ги разхождат из парка.

— Аз съм толкова виновна, колкото са и те — помогнах им да оберат банката, за да имат пари за онова ужасно нещо.

— Можеш да изкупиш вината си, като помогнеш да бъдат спрени.

— Все още не смятам, че Алекси е способен на нещо такова.

— След двадесет и четири часа кожата на жертвите на антракса започва да посивява. Дишането става ужасно болезнено. Представи си го. Пристъпи на задушаване, конвулсии, след това, внезапна…

— Спри!

— … смърт.

— Казах да спреш.

— Само ти можеш да спасиш всички тези хора, Рейвън.

Забеляза как тя едва сдържа сълзите си.

— Ти ме манипулираш, настройваш ме против мъжа, когото обичам.

— Бойните отряди на МЕК и 17Н ще разпръснат тази зараза над трите цели. Но не знаем как. Времето изтича. Искам да ми помогнеш да разберем по какъв начин.

Гласът й стана груб.

— Ще кажеш ли всичко това на съдията?

— Съдия Родригес ми нареди да се заема с лечението ти и да й докладвам.

Тя изглеждаше напълно спокойна.

— Прави това, което трябва, и аз ще направя това, което трябва.

— Искаш ли да го обсъдим?

— Стига приказки! И сам ще можеш да излезеш навън през тунела.

Момичето излезе от стаята и тръшна вратата след себе си.

Кайл остана така дълго време, после слезе до мазето, мина през тунела, мина през вратата и влезе в пещерата.

Щом стигна до колата си, звънна на Дуган.

— Обажда се Кайл. Отзови ЗЕТС. Няма нужда да я транспортирате до Атина. Успях да я пробия.

— Слушам.

— Безликата богиня е статуята на Церера с незавършеното лице, намираща се на върха на Чикагската фондова борса.

— Сигурен ли си, че може да се вярва на това, което ти е казала?

— Ти си от ФБР. Твоята работа е да установиш дали е така.

— Още една причина, за да извършим насилствена екстрадиция.

— Защо? Нали разбра каквото искаше.

— Не всичко. Алекси и Мирон са все още на свобода. МЕК продължават да действат и времето изтича. Щом е успяла да си спомни остатъка от КЪДЕ и знае наизуст КАКВО, тогава вероятно знае КАК бойците ще разпръснат антракса.

— Нямаш нужда от нея, за да ги откриеш.

— Това трябва да го потвърди антитерористичният отряд. Ще заповядам на щатските шерифи да я качат на самолета.

— Дай ми още малко време. Ще се опитам да разбера КАК антраксът ще бъде разпространен.

— Не можем да чакаме повече.

— Само още двадесет и четири часа. Ще се върна при нея и ще наводня съзнанието й с още образи.

— Не става.

— В противен случай тя може да се самоубие.

— Може би ще трябва да поемем този риск.

Психиатърът чу гласа на Тия.

— Двадесет и четири часа няма да са чак толкова фатални.

Дуган се поколеба.

— Добре, Кайл, след двадесет и четири часа работата ти приключва. После Затворническата и емигрантска транспортна система ще я превози обратно до Гърция.

— Няма да съжаляваш. Ще направя всичко възм…

Но телефонът на Дуган замлъкна.

Той изключи своя и погледна към сградата на лудницата. Според древната легенда, атиняните отрязали крилата на своята богиня, така че Безкрилата победа никога да не отлети от атинския Акропол.

Имаше чувството, че Рейвън-Ники, също като Нике Аптерос, никога няма да отлети от своята планинска лудница.