Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (36)

Тридесет и трета глава

Атина

Дуган опита да овладее нетърпението си — нищо не трябва да му пречи на размишленията. Нека да разчепка тази проклета гатанка изречение по изречение.

— Добре — обърна се той към Тия. — Някакви идеи? Нека да погледнем отново четвъртото изречение.

СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ

ОТ ПЕТОЛИСТНОТО ЦВЕТЕ ЕКСПЛОДИРА.

— Смъртното наказание означава екзекуция — каза тя. — Къде се извършват екзекуции в Америка?

— В много щати все още смъртната присъда не е отменена.

— А по какви начини се изпълнява?

— Най-вече на електрическия стол или с инжекция. В редки случаи — обесване, разстрел.

— Не мисля, че някое от тези места е потенциална мишена — каза Тия. — Петолистното цвете. Какво ще кажеш за градински мишени?

— Градински мишени? — отговори той. — Рози? Теменужки? Хризантеми? Не мисля…

— И на мен така ми се струва.

Той взе листа и се вгледа в него.

— Чакай. Виж втория ред отново.

Тя го прочете.

СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ ОТ ПЕТОЛИСТНОТО

ЦВЕТЕ ЕКСПЛОДИРА.

— Забелязваш ли нещо странно в начина на написване?

— Това е единственият ред, който е написан с главни букви.

— Може би защото смъртното наказание е углавно наказание.

Очите й се разшириха.

— Глав-ни. Глав-ен. Боже господи. Вашингтон е главният град на твоята държава.

— Нека не се радваме, преди да сме разбрали къде точно в столицата — каза той. — Мишената може да е навсякъде в града. Капитолия? Белият дом? Върховният съд?

Тя се замисли.

— Петолистно цвете… Пентагонът не е ли петоъгълник?

Той стовари юмрука си върху паянтовата маса.

— На 11 септември не успяха да ударят и петте страни! Значи отново ще опитат.

Едва овладя вълнението си.

— Добре, значи Нюйоркската фондова борса и Пентагонът в столицата. Но преди да се поздравяваме за успеха, нека разгадаем и първите два реда от четиристишието.

Безликата богиня охранява бъдещето

от ветровитата кула.

И с истинска ненавист

на всеки тя плътта раздира.

— Ти си по-добра в митологията — каза той. — Коя богиня няма лице?

— Не съм чувала за такава нито в гръцката, нито в римската митология.

— Може би е статуя на богиня, чието лице е било обезобразено от нашественици — никой не иска да се кланя на чужди богове — колебливо предположи Дуган.

— Има стотици обезобразени статуи из цяла Гърция.

— Добре, да оставим настрана коя е тя. Нека помислим къде се намира?

— Тя охранява бъдещето. Пророчиците — по принцип девици, свързани с някой от боговете — предсказват бъдещето чрез неясни и метафорични загадки. В по-близки времена жени на средна възраст се обличали като момичета в почит към починалата велика жрица.

Дали в поведението на Салинас, облечена като мажоретка, не се криеше подобен смисъл? Той подпря главата си с юмрук.

— Но къде? Къде?

— Един от най-известните оракули е в храма на Аполон в Делфи.

— Делфи… Делфи… Има град Делфи в Охайо, но той е малък. Трудно може да бъде мишена за терористично нападение, твърде е неравностоен на другите два.

Тия се вгледа в страницата.

— Трябва да е някой от големите градове.

— Помня части от една поема, която учихме в училище — каза той. — … горд съм да бъда касапин на свине, да правя инструменти, да трупам пшеница… И тъй нататък, и тъй нататък… Какво беше после?… Градът с широки рамене… Ветровитата кула. Задръж! Касапинът е от поемата на Карл Сандбърг Чикаго. Чикаго е известен като Ветровития град.

— Да! Ню Йорк, Вашингтон и — Чикаго!

— Досега открихме Фондовата борса и Пентагона. Коя може да бъде мишената в Чикаго? — бавно изрече той.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Ще се обадя на Харон да предаде информацията на Министерството на вътрешната сигурност. Трябва да засилят мерките за сигурност на Фондовата борса и Пентагона и да повишат кода за опасност за Чикаго на червен.

Набра номера по секретния си телефон. Приготви и ключа. Нищо. Набра отново. Отново нищо.

— По дяволите! Кой знае какво става…

Ще бъде рисковано, ако се опиша да се свърже директно с Ню Йорк. Казаха му да търси Цимбал само в най-крайна нужда. Ами тази е точно такава! Ако не успее да се свърже с Харон в Кипър, тогава остава сам и на произвола на съдбата. Натисна комбинацията за връзка с Ню Йорк.

След известно време, което му се стори цяла вечност, някой отсреща вдигна. Той завъртя ключа и чу подобно щракване и в другия край на линията. Чу шепнещия глас на Елизабет Херик.

— Защо се обаждаш на този номер?

— В крайна нужда съм, Цимбал. Имам спешна информация за Министерството на вътрешната сигурност, но не мога да се свържа с командващия агент на Лагерист.

— Току-що пристигна информация от ЦРУ — каза тя. — Харон е бил убит преди два дни в Кипър.

— Боже господи! Имаш ли някаква идея кой…

— 17Н. Пази се! И вече не се обаждай тук. Ти не съществуваш.

Връзката прекъсна.

Изпълнен с паника, той отново набра. Нищо.

Тия го погледна.

— Защо така ужасно пребледня? Какво става?

Той поклати глава.

— Премахнат съм от ФБР. Сега съм агент без държава. По дяволите, ако знам какво да правя!