Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (26)

Двадесет и трета глава

От Пирея до Атина

Рейвън заподскача с харлито надолу по кривите улички. Накрая зави на няколко пресечки от тайната квартира, паркира и извади мобилния си телефон.

Три сигнала. Затвори. Още две позвънявания. После още три.

Алекси предпазливо отговори:

— Да?

— Ники е. Имаше нещастен случай.

— Чухме по радиото. Проследиха ли те?

— Не мисля.

— Пообикаляй наоколо известно време. Когато се увериш, че никой не те следи, отиди до апартамента.

— Не трябва ли да отида в тайната квартира?

— Първо се прибери вкъщи и се преоблечи. Време е отново да се превърнеш в жена. Остани в апартамента, докато дойда. Запази спокойствие.

Лесно му беше да го каже. Тя обикаля с мотора си още десетина минути, после паркира в една алея и тръгна спокойно по улицата. Пешеходците не трябва да я виждат, че трепери.

Стигна до кооперацията, отключи входната врата и се насили да се качи до втория етаж. Не поглеждай надолу. Махна черните косми, които беше закрепила на касата и влезе.

Затича се към банята, пусна душа и се търка, докато кожата й се зачерви.

Дали Мирон е допуснал грешка, когато е настройвал таймера на бомбата? Или нарочно го е програмирал да се включи по-рано, за да няма време Клечката да избяга? Защо ще иска да убие собствения си другар?

Все още си спомняше секундите, преди да избухне взривът. Чу Клечката да вика: Тръгвай, Ники! Остави ме! Спаси себе си!

Беше загрижен повече за нея, отколкото за себе си. Искаше й се да не беше спирала докосванията му.

Настойчиво чукане по вратата прекъсна мислите й. Очаквайки Алекси, тя разтвори вратата, но пред нея стоеше висока жена, с навита над челото плитка.

— Сестра Сойер, не разбирам. Как се измъкна? Какво се е случило?

— Видях как опасни хора те взеха за заложница.

— Ти къде беше? Нали никога не трябваше да ме оставяш сама?

— Съжалявам, Рейвън.

Гласът й беше нежен, но погледът й бе суров.

— Дойдох да се погрижа за теб.

Подаде й голяма чанта.

— Събирай си бързо нещата. Вземи само това, което ти е нужно. Трябва да тръгваме веднага.

— Не разбирам.

Рейвън дочу стъпки, които се качваха по стълбите към апартамента. Вратата се отвори. Сойер извади от дамската си чантичка пистолет.

— Кой е там? Излез, за да те видя, иначе ще стрелям.

Една ръка, също държаща пистолет, се показа зад вратата.

Чу се гласът на Алекси.

— Ти хвърли оръжието, иначе аз ще стрелям.

— Това съм аз, Фатима. Махни пръста от спусъка и аз ще махна моя.

… фатима?…

Алекси се показа, целейки се в медицинската сестра. Тя не помръдна, като продължаваше да го държи на мушка.

— Хвърли оръжието, Фатима.

— Първо ти.

… какво, по дяволите, става? престрелка в каубойското ранчо? кой режисира този тъп уестърн?…