Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (23)

Двадесета глава

Когато Алекси влезе в задната стаичка на автомобилния сервиз, всички вече бяха там, липсваха само Клечката и дебелият Теодор. Мъжете се бяха прегърбили над масата, вторачени над нещо.

— Какво става? — попита той.

Мирон му махна да приближи. Заглади с длан някакъв намачкан лист хартия.

— Виж какво ни донесе Василий.

Той прочете изреченията:

КАКВО

В нашите тунели надалеч чакат

стена за бавен крах,

за да накажат всички кръстоносци, Иншаллах.

И Светите бойци се присъединяват

към нашите братя,

за да хвърлят влакната на стриганите,

които им пратя.

— Проклета гатанка. Откъде се взе?

Василий вдигна скъсения си ръкав.

— По време на протеста една дива жена, облечена като ученичка, ми го даде. Преди да я пребият полицаите, ми каза, че Тедеску е искал да ни даде това пророчество.

— И аз съм на мнение, че това е гатанка. Но как да я разтълкуваме? — обади се Йорго.

— Ще мислим заедно — отговори Мирон. — Джейсън Тедеску беше мой другар. Винаги съм знаел как мисли. Частта за наказването на кръстоносците и Иншаллах, „Ако Бог позволи“ на арабски, могат да се отнасят за съюза с МЕК, който Тедеску се е опитвал да осъществи.

— Съгласен съм — каза Йорго. — Но какво са семена за бавен крах? И какво точно означава влакна на стриганите?

— Майор Фатима каза на Алекси, че техните оръжия се съхраняват в тунели между Ирак и Иран — обади се Василий.

— Тогава заглавието „КАКВО“ трябва да се отнася за оръжието за операция Драконови зъби.

Баща му, като почукваше с патерицата обувката си, кимна.

— Джейсън е бил сигурен, че ще разбера. Преди Втората световна война дядовците и на двамата ни са били овчари. Мнозина от стриганите на вълна са се разболявали. Това е оръжието за бавния крах.

Василий се намръщи.

— Имаш предвид овцете?

Мирон поклати глава.

— Влакната, които се разпространяват при стригането на вълна, съдържат микроскопични спори антракс.

Алекси удари юмрук в дланта си.

— Бойният антракс може да убие стотици хиляди.

— Знаем градовете, в които тайните бойни отряди на Тедеску от години са в очакване — каза Василий. — Сега да им доставим оръжието на Муджахидин ал Халк за масово поразяване.

— Но не знаем целите или начина за разпространение на антракса — допълни Йорго.

— Със сигурност това не е цялото съобщение. Твоя е задачата да измъкнеш останалото от нея, синко. Можеш ли да го направиш? — попита Мирон.

Преди да успее да отговори, приближаването на шумни стъпки ги накара да се обърнат. Теодор, изпотен и останал без дъх, извика:

— Късно е вече!

— Изглеждаш така, сякаш дяволът те гони — каза му Йорго.

— Дяволицата Ники постави всички ни в опасност. Трябва веднага да я премахнеш, Алекси.

— За какво говориш?

Теодор размаха един диск.

— Твоята безценна Ники ни прецака.

— Не разбирам. Тя ми помогна за обира на банката. Празнувахме именния й ден. Сигурен съм, че вярва в нашата кауза.

— Може да изглежда, че вярва — каза Теодор, дъвчейки парче шоколад, — но се е разкрила.

— Не схващам. Обирът и бягството ни минаха безупречно.

— Твоята мадама с промит мозък е направила своя дебют по телевизията.

— Какво искаш да кажеш?

Мирон махна с патерицата си към Теодор.

— Пусни го.

Теодор отиде до тезгяха, бутна настрани инструментите и пъхна диска в плейъра.

— Охранителната камера на банката е заснела лицето на Рейвън.

— Невъзможно. Шлемът й беше с тъмно стъкло.

— Толкова си бил зает с торбата с парите, че не си я видял как се прави на героиня. Гледай.

Тогава той я видя как скача от харлито и се втурва да спаси изприпкалото на шосето дете. И как мяткащата се детска ръка повдига плексигласовото стъкло на каската й.

— До утре — каза Василий — снимката й ще бъде разпространена от Интерпол по целия свят, свързвайки я с банковия обир. А също и с нас.

Мирон хвърли патерицата си на пода и се тръшна в стола.

— Алекси, тя знае твърде много. Не трябва да попада в ръцете на Елиаде.

— Нуждая се от още време, за да измъкна от нея останалата част от пророчествата на Тедеску.

— Вече е късно. — Мирон отпусна на пода здравия си крак. — Видя записа. Не можем да рискуваме да се докопат до нас чрез нея.

— Какво искаш да направя?

— Докъде стигна с атентата в Пирея?

— Настроил съм таймера. Тя ще откара микробуса до Международния пътнически терминал. След детонацията ще се отървем от микробуса и ще избягаме с харлито.

— Промяна на плана — каза Мирон. — Клечката ще закара и взриви бомбата.

— Защо той?

— Това ще е последната мисия на Ники. Ще настроя таймера да се задейства по-рано.

— Но това ще постави в опасност и Клечката — обади се Йорго. — От 17 ноември досега двамата сте като братя.

— Защо трябва и той да загине? — попита Алекси.

— Ники е омагьосала и него. Това го прави ненадежден. Той ще е щастлив да избере мъченическа смърт.

— Може би — промърмори Йорго, — в случай че може да избира.

— Оспорваш решението ми? Може би ти искаш да си водачът?

Йорго поклати отрицателно с глава.

— Намирам за жестоко да бъде изпратен на смърт от свои другари.

— Татко, не можем ли да измислим нещо друго? Тя има пирофобия.

— Няма добри начини да умреш — сряза го Мирон. — Ако бъде заловена, хората на Елиаде ще я измъчват и тя ще ни издаде. Може дори да успеят да измъкнат от нея останалото от пророчествата на Тедеску. Моят начин е по-милостив. Ще настроя таймера за три часа следобед.

Мирон стисна юмрук за поздрав. Другите отвърнаха със същия жест.

Алекси се присъедини към поздрава, но няколко секунди по-късно от останалите. Изражението на баща му показа, че е забелязал. Мирон не каза нищо, но със сигурност щеше да има последствия. Дори когато беше момче, очакването на наказанието винаги бе по-лошо от самото наказание.

Изражението на Мирон бе леденостудено.

— Тази вечер налюби страстно своето момиче, синко. Утре ще бъде последният му земен ден.

През годините Алекси се научи да приема двуличния начин на баща си за постигане на подчинение. От една страна — горещо сготвена страст. От друга — студено сервирана сдържаност.

Той искаше да каже нещо. Но всичко, което успя да отрони, беше:

— Да, татко.

Вместо да се прибере в апартамента веднага, Алекси отиде в таверната. Пиян, може би щеше да намери кураж да прави любов за сбогом с жената, в която се беше влюбил.