Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (41)

Тридесет и осма глава

Ашраф

Застанала зад сцената, Рейвън гледаше младата жена, свита на кълбо в ъгъла на помещението. Чакаше знак да излезе на сцената. Преди или след като изиграе ролята на невинно момиче, ще бъде изнасилена? От нея се искаше да изиграе пиесата, която г-н Тедеску бе написал. В сценария, който прочете на бюрото му през онзи ден, видя — все още можеше да види — че заглавието на Първо действие бе КЪДЕ, Второто — КАКВО, а Третото… о, да… КАК. Нейната роля бе да се качи на сцената и да се изправи пред специалната публика, поканена да рецензира пиесата.

Трябваше да каже монолога си единствено пред тях. Странно, никога не забравяше репликите си, но сега не можеше да си ги спомни. Къде беше суфльорът?

И коя бе следващата сцена?

Тогава си спомни за режисьора, който й каза, че след вдигането на завесата публиката ще гледа как я изнасилват. Не гръцка трагедия, а „Насилването на ключалката“ от Александър Поуп. Една комедия.

Внезапно навсякъде стана тъмно. Вече не бе извън тялото си. Сега се беше свила до стената, докато чакаше. С какво би могла да си послужи за самозащита? Порови в чантата до нея. Само малка пиличка за нокти. Трябваше да си носи нож. Но не беше възможно, Фатима щеше да го вземе.

Чу някакъв шум. Някой насилваше ключалката. Писъците нямаше да й помогнат, но щеше да го забави, ако го намушка в топките с пиличката.

Вратата се открехна.

Момичето се приготви.

Някакъв глас заговори на фарси, езика, на който чу да разговарят жените в лагера. Но гласът, който достигаше до нея, бе груб и мъжки. Усети тежест върху себе си. Разтвори й краката със сила. Съпротивляваше се, но той й притисна бедрата с коленете си и започна да я изнасилва.

Докато завесата се спускаше, тя чу бурни аплодисменти.