Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (71)

Шестдесет и осма глава

Кайл вървеше бавно по пътеката към главния вход на лудницата. Докато минаваше покрай група чинари, ято грачещи гарвани излетя от клоните — черен облак в утринното небе.

— Стой на място, който и да си!

Разпозна гласа на Рейвън, но продължи да върви.

— Ако направиш още една крачка, ще стрелям.

Психиатърът се огледа.

— Къде си?

— Глух ли си, господине, или искаш да умреш?

Той се спря.

— Търся Рейвън.

Момичето се появи иззад гъсто преплетените храсти.

— Вдигни си ръцете така, че да ги виждам.

— Рейвън, аз съм. Д-р Кайл — нали си спомняш — Марти.

Рейвън се втурна към него.

— Ох, Марти, толкова съжалявам. Не исках да те изплаша. Как разбра къде да ме намериш?

— Преди ми каза, че си била затворена тук, когато си била малка. Реших, че си като пощенските гълъби.

— Все още си толкова сладък.

— Може ли да поговорим?

— Зависи дали ще е като между психиатър и пациент. Или се каниш да позволиш да ме екстрадират в Гърция, където да ме измъчват?

— Между психиатър и пациент.

— Добре.

Докторът се приближи още малко.

— Значи се нанесе в тази изоставена лудница.

— Разбира се. Преди баща ми да ме отведе в Гърция, тя бе мой дом. С малки прекъсвания, за около десет години.

— Не мога да повярвам, че се справяш с акрофобията си. Последния път когато бяхме тук, ти дори не можеше да погледнеш нагоре.

— Ники се справи със страха си от височини по начина, по който ти ме научи да преодолея страха си от огъня.

— Бих искал да видя лудницата отвътре.

Момичето прибра пистолета обратно в чантата си.

— Тогава заповядай в гнездото ми, каза Гарванът на психиатъра си.

Той я последва, стъпваше несигурно по калната пътека.

Рейвън включи фенерче, осветявайки място без изход. Последва неочакван завой надясно през ръждясала врата и влязоха в тухлен тунел.

— Откъде знаеш за тази пещера и за тунела?

— Един възрастен санитар — Лукас — ми ги показа. После ги проучих, докато бях затворена тук.

Кайл едва дишаше в зловонния въздух.

— Стисни си носа, Марти. Въздухът вътре е по-добър.

Той я последва по каменните стъпала, протрити по краищата си от хилядите стъпки през годините.

Когато го изведе от мазето към фоайето, той я видя да поглежда нагоре към извитото стълбище. Стисна парапета с лявата си ръка, а с дясната се вкопчи в неговата. Едно стъпало нагоре. После още едно. Той не бе използвал мигновена имплозия за акрофобия. Тя наистина сама се справяше.

Рейвън посочи към един вход.

— Втори етаж — изпя тя. — Приемна! Интензивно лечение! Диспансер! Интендант!

— Сигурно ти е било ужасно трудно да стоиш тук сама. Веднъж ми каза, че не можеш да понесеш мисълта да си самичка. Все пак, ето те тук…

— О, аз не съм сама. Моите луди духове ми правят компания. Не се притеснявай. Те няма да те закачат, стига да не ме нараняваш.

Рейвън се сви на едно канапе и му направи знак да се приближи.

Кайл седна на стол срещу момичето.

— Знаеш ли защо баща ти те е затворил тук, преди да бъде преместен в Атина?

— Преди да получа това, което той наричаше шизофреничен епизод, той се отнасяше с мен като с всеки друг халюциниращ пациент.

— Сега можеш ли да ми кажеш какво се е случило, докато беше държана като заложник от 17Н и МЕК?

Очите й се разшириха.

— Това не е било наистина. Просто бяха кадри от един филм.

Спри се! Не я притискай. Навлез в света на театралните й илюзии.

— Хареса ли ти ролята, която изигра?

— Аз… не съм сигурна.

— Спомняш ли си ключовите сцени?

Тя закри лицето си с ръце и заговори през пръстите си.

— Изиграла съм толкова много. Всичко е ужасно неясно. В първото действие бях затворена за дълго време в килер. После помогнах в обира на една банка. Бях близо до смъртта при атентат на терминала в Пирея. После във второ действие се намирах във влак и пътувах за място, където жените носят военни униформи.

Трябваше да я изведе от света на заблудите към истинските спомени.

— Както повечето добри актьори и ти може би си взела за основа някакви истински случки. Това се нарича актьорско майсторство.

— Прав си.

Бавно изрече, като не откъсваше очи от лицето й:

— Колко голяма част си взела от истинското си преживяване като заложница, за да я използваш в сцената с килера?

Рейвън се загледа в празното пространство. После описа страданията си по време на първите заложнически дни.

— Отначало бащата на Алекси искаше да ме изнасили. После Алекси ме нарече изчадие на гладните за нефт американски тирани. Каза, че иска да ме накълца на парчета и да ги хвърли за храна на вълците.

— Сигурно са имали основателна причина да ти промиват мозъка и да те запазят жива. Имаш ли идея защо са постъпили по този начин?

— Спомените идват, но веднага изчезват отново. Чувам ужасяващи неща, които не вярвам, че ще забравя някога. Когато съм будна, те избледняват.

Кайл се опита да определи каква е причината за стреса в гласа й. Дисоциация? Деперсонализация? Дереализация? Може би трябваше да я притисне.

— Членове на 17Н, които в края на краищата са били заловени, са казали на гръцките антитерористични сили, че си преминала на тяхна страна. Ти си управлявала мотора по време на банковия обир, както и микробуса при атентата в Пирея.

— Казах ти, че това бяха филмови сцени, по време на които бях държана заключена.

— Според тези, които са били заловени и разпитани, ти си имала възможност да избягаш.

— Помогни ми да си спомня, Марти.

— Нека да опитаме. Затвори очи. Представи си, че отново участваш в тази сцена, в тъмния килер.

— Не!

— Вече можеш да контролираш страховете си от огън и височини, като наводняваш съзнанието с тези образи. Ако искаш да се справиш и с това, ще трябва да ми помогнеш.

Очите й се затвориха и се завъртяха под клепачите.

— Тъмният килер — каза той. — Чуваш разговори през заключената врата.

Напрегнато мълчание.

— Някой казва: Операция Драконови зъби.

— Продължавай.

— Мъртвешка сеитба на зъби. Семена за смърт.

— Какво друго?

— Спящи воини.

— Този, който говори, споменава ли кои са мишените?

Момичето отвори очи.

— Това е всичко, което чух.

— Сигурна ли си?

… мамка му! разбира се!…

Мартин се спря, щом чу пискливия глас на Ники. Беше рисковано да продължава да я притиска, но животът на много хора е застрашен.

— Вече не трябва да се страхуваш, че криеш пророчествата на Тедеску. Повечето членове на 17Н бяха заловени след атентата в Пирея. 17Н и МЕК са разбити.

Тя се вгледа в него, сякаш бе изпаднала в транс. Гласът й премина в шепота на Рейвън.

— Да не би да каза, че 17Н и МЕК са разбити?

— Това има ли някакъв смисъл за теб?

Рейвън стисна юмруците си.

— Мога да говоря само с човека, който каже, че 17Н и МЕК са разбити. Не разбирам.

— Баща ти, директорът на клиниката, който е режисирал актьорската ти игра, по всяка вероятност е заложил зад фобиите ти постхипнотичен знак за влизане в ролята ти. Това ти е пречило да изричаш пророчествата на Тедеску. Но трябва да ги кажеш на ФБР.

— Как мога да им кажа това, което не знам?

— Може би знаеш повече, отколкото осъзнаваш. Помниш ли стиховете, които си рецитирала на Тедеску, преди той да умре?

— Не. Чакай… Да… Сценарият изискваше от него да ме удуши, но завесата внезапно се спусна.

— Това със сигурност е било страхотно представление. Играла ли си отново същата сцена пред някой друг?

— Опитах се да кажа на баща ми, но той ми каза, че е опасно за него, ако знае. О, господи! После той се самоуби.

— Той те е хипнотизирал, за да те предпази, но — сега, след като проникна през фобиите си — можеш да си спомниш четиристишията.

Рейвън отново затвори очи.

— Спомням си стиховете.

— Давай — тихо каза той. — Завесата се вдига. Ти си на ход.

Безликата богиня охранява бъдещето

от ветровитата кула.

И с истинска ненавист на всеки тя плътта раздира.

— Говори ли ти нещо тази богиня без лице?

Тя се поколеба. Стисна устни. Очите й се извърнаха нагоре за миг, сякаш искаше нещо да си припомни. Нещо на горния етаж? Нещо на парапета? По-добре да не се мъчи повече.

— Засега остави това настрана, Рейвън. Следващите стихове?

Избягалият човекобик под потъналата стена спира.

СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ ОТ ПЕТОЛИСТНОТО ЦВЕТЕ ЕКСПЛОДИРА

— Отлично, Рейвън. Агентите откриха, че третият стих се отнася за Нюйоркската фондова борса, а четвъртият е за Пентагона. Знаят, че първият град е Чикаго, но не успяха да разберат коя е целта им в града. Тази с ветровитата кула.

Тя потърка очите си.

— Чакай малко! Сега, като го спомена, веднъж — когато г-н Тедеску раздаваше бележки на актьорите — той говори за годината, в която една четиридесет и пет етажна сграда е била завършена. Каза, че е била най-високата в Чикаго.

— Някога споменавал ли е Безликата богиня?

— Всъщност точните му думи бяха Обезличената богиня. Хвалеше се, че той официално я е открил.

— Но защо обезличена? Защо истинска ненавист?

— Той обича каламбурите. Истинска… истинска. Чакай… Спомням си. Истинска, в смисъл Церера^[1].

— Римската богиня на плодородието. На върха на кула? Разбира се, охранява бъдещето, защото там хората инвестират във фючърси^[2]: пшеница, царевица, прасета и крави, които се колят. Мишената е центърът на капиталистическата търговия с фючърси: Чикагската фондова борса.

Рейвън се хвърли върху него и го прегърна.

— Какъв отбор сме! Разгадахме я заедно.

— Но защо Церера е обезличена върху ветровитата кула?

— Тедеску каза, че това е била най-високата сграда в Чикаго по това време. Скулпторът, който е бил нает с много скромен хонорар, казал, че никой няма да може да я вижда толкова нависоко. Затова оставил статуята, намираща се на върха на сградата, без лице.

— Остана само още една за разгадаване. КАК бойците ще разпространят оръжието над тези цели? Хрумва ли ти нещо?

Момичето си разтърка очите.

— Изморена съм, Марти.

— Добре тогава. Почини си. Утре ще дойда пак.

— Какво? Не можеш да си тръгнеш, Марти. Прекарай нощта тук с мен.

— Това е невъзможно, Рейвън. Трябва да свикнеш с мисълта, че когато хората трябва да отидат някъде, те не те изоставят. Ще се върна утре и тогава…

— Никъде няма да ходиш.

Ръката й се плъзна в чантата. Когато я извади, в нея имаше пистолет. Той понечи да избяга. Усети силен удар отзад, по главата. Не трябва да умира. Трябва да каже на Дуган онова, което бе разбрал. Но нямаше за какво да се хване, докато падаше… падаше… падаше… блъснат от богинята без лице от ветровитата кула.