Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (15)

Дванадесета глава

Уейбридж, Охайо

Дуган изплува през пулсиращата болка в главата си. Заклати се напред и назад. По дяволите! Тази кучка Салинас се опита да го убие. Защо? Той се надигна с усилие и се облегна на стената. Потърси листчето хартия. Тя трябва да го е взела. Какво толкова я провокира съдържанието му?

Затвори очи. Слава богу, че ударът не го беше изтрил от паметта му.

В нашите тунели надалеч

чакат семена за бавен крах,

за да накажат всички кръстоносци, Иншаллах.

Вероятно е част от някоя лекция на Тедеску. Второто изречение беше достатъчно ясно. Призив за ислямски джихад срещу християните. Иншаллах беше мюсюлмански апел към Аллах.

Нещо се стичаше по бузата му. Много добре знаеше какво е. С мъка се изправи на крака, залитайки.

Секретният му мобилен телефон звънна. Дуган го вдигна с окървавената си ръка.

— Да?

— Включи на секретна връзка, Зъболекар.

Той все още беше замаян.

— Какво?

— Използвай твоя „КВК“^[1]. Първо превключи на секретна връзка.

Мъжът порови в джоба между ключовете за колата, докато открие ключа за включване на криптирането. Натисна бутона за секретна връзка.

— Давай.

— Тук е Цимбал.

— Поне не си ме отрязала напълно. Какво става?

— Харон получи сигнал от Лагерист. Един от офицерите на Муджахидин ал Халк в момента е в Атина, за да осъществи съюза със 17Н.

— Знаеш ли с колко време разполагам?

— Информацията от щатското разузнаване сочи, че президентът Буш ще нареди превантивен удар срещу Ирак. Лагерист твърди, че ако МЕК не се разберат със 17Н, тогава те ще нанесат свой превантивен терористичен удар — срещу нас.

— Кога да потегля за Гърция?

— Веднага.

— Трябва да стигна обратно до Синсинати, за да си приготвя багажа.

— Няма време. Университетът в Уейбридж разполага с училище за летци и с летище.

— Вероятно е твърде малко.

— Достатъчно е за ЗЕТС^[2].

Той разтърси глава, за да прочисти мислите си. Болката едва не го просна обратно на пода. Въздушният флот на Затворническата и емигрантска транспортна система се използваше от шерифските служби за транспортиране на затворници и криминално проявени емигранти между съдебните райони, затворите и чуждите държави. Вече се използваше и от Юридическия отдел на Министерството на външните работи за насилствени екстрадиции на заподозрени лица от чужди държави.

— Защо със ЗЕТС?

Лиз замълча малко по-дълго от обикновено.

Той сякаш чу как в ума й колелцата се превъртат.

— Има промяна в плана. Директорът иска твоето влизане на гръцка територия да бъде секретно, без да преминаваш през митническите и имиграционните служби. Няма и да постъпваш в нашето посолство като юридическо аташе. Капитан Елиаде подозира, че една от причините досега да няма заловен терорист от 17Н — няма дори нито един идентифициран — е тази, че много гръцки професори, влиятелни политици и дори съдии им симпатизират.

Това обясняваше поведението на г-ца Салинас.

— Той вече е внедрил под прикритие един от своите агенти да живее при студентите. Директорът ми нареди да преведа средства в евро до банка „Олимпия“ в Атина до лице с псевдоним Спирос Диодорус. Ще ти изпратя акредитационните документи до офиса на „Американ Експрес“ на площад „Синтагма“.

— Акредитация за какво?

— Студент последна година в Политехническия институт, където е основана 17Н.

— А какво ще…?

Но телефонът замлъкна. Изчака необходимите две секунди, преди да изключи своя КВК. Поне онази, с лицето-череп, не му бе взела куфарчето. Той го грабна от пода и като леко залиташе, напусна офиса на Тедеску. От коридора надолу стигна до паркинга. Хвърли куфарчето на седалката и се плъзна внимателно зад волана на мазератито си. Напусна паркинга със свистене на гумите, карайки зигзагообразно и в двете платна. Учуди се как стигна непокътнат до университетското летище.

Паркира на пистата до един „Лиър джет“. Докато излизаше от колата, някакъв човек, облечен с яке на щатски шериф, се приближи, внезапно хвана ръцете му, изви ги зад гърба и ги закопча с белезници.

— Какво, по дяволите…!

— Не се съпротивлявай. Необходимо е.

— Какво става?

— Полет на ИМС.

— Което ще рече?

— Емиграционни и митнически служби. Това е СОП^[3]. За да се отхвърлят подозренията на всеки, който би могъл да те е проследил. Извинявай за неудобството. Ще ги отключа в самолета.

— Стандартна оперативна процедура. Тъпотии.

— Силата на навика. Обикновено събличаме заподозрения терорист и му слагаме качулка на главата.

— По-добре недей. Имам рана на главата и вероятно ще припадна. Нямаше нужда да стягаш толкова силно белезниците.

— Ще е много подозрително, ако сега ги разхлабя.

Появи се друг шериф, който се качи в мазератито му и го подкара.

— Къде, по дяволите, откарва колата ми?

— До един склад в Синсинати, докато се върнеш…

Придружителят му помогна да се качи нагоре по стълбата към самолета и го набута вътре.

— … или по-точно, ако се върнеш.

— Хей, по-леко!

Щом влязоха, шерифът отключи белезниците.

— Съжалявам, но това е университетско градче. МЕК и 17Н може да имат информатори измежду чуждестранните студенти. Трябваше да изглежда убедително.

— Не съм хапвал нищо днес.

— Ще ти дам храна, когато се вдигнем във въздуха. Дотогава искаш ли нещо за пиене?

— Имаш ли бърбън?

— „Джак Даниелс“ става ли?

— Двоен ще е идеално.

Няколко секунди по-късно шерифът се върна от кухнята на самолета с бутилка и две чаши.

— Ще имаш ли нещо против, ако се присъединя? Не обичам да пия сам.

— Не си ли пилотът на тази барака?

— Не. Аз съм охраната ти.

 

 

Чукнаха чашите с лек звън.

— Успех в Гърция каквато и да е задачата ти.

— Благодаря.

Загледа се през прозореца, докато самолетът потегляше с вой. Летището се смали. Пробиха облаците.

Когато самолетът достигна височина, шерифът каза:

— Дай ми портфейла си. И всичко, което носиш.

Той изпразни джобовете си.

— Задръж мобилния телефон и секретния ключ.

Шерифът му подаде една раница.

— Върви да се преоблечеш.

Дуган огледа сакото, вратовръзката и панталона си.

— Какво им е на моите дрехи?

— В Гърция е по-безопасно да не приличаш на американец.

Имаше логика. Дуган взе раницата и стана. Обу чифт износени джинси, черна памучна тениска, сандали в маслен цвят, износен пуловер и кожено яке с дупки на лактите. Когато се видя в огледалото реши, че с тази двудневна брада може да мине за студент. Нави на топка цивилните си дрехи и ги напъха в раницата.

Шерифът го изгледа и кимна.

— Сега не приличаш много на американец.

— Ами паспорт? Лични документи?

Мъжът отвори голям плик. Цимбал беше подготвила паспорт с неговата снимка на името на Спирос Диодорус. Пликът съдържаше и пачки с евро и гръцки драхми.

— Бих изпил още един бърбън.

— До седалката ти е.

Той отпи и отвори куфарчето си. Порови вътре, докато открие бейзболната топка на сина си, увита в намачкана хартия. Завъртя топката в ръце. Представи си фотографията в рамка на бюрото в офиса му. Франк Младши — вдигнал топката нависоко. Белокосата майка на Дуган — застанала до внука си. И двамата се усмихват гордо срещу обектива.

Заглади хартията с ръка. Младши беше написал за него гатанка, чието разрешаване щеше да му посочи мястото, където трябваше да се срещнат за закуска, за да отпразнуват бейзболната му победа. Бе написано с главни букви: „ПРЕЗ ЗАТЪМНЕНОТО СТЪКЛО, ВИЖ КАК КЪЛБОТО СЕ ВЪРТИ“.

Двамата със сина му си играеха на гатанки, откакто момчето навърши седем годинки. Младши остана очарован, когато разбра, че в колежа баща му е избягвал студентските сдружения, а е основал „Клуб по семантика на «китаеца» Гордън“^[4]. В началното училище, Младши се опита да върви по стъпките на баща си. Когато заведе сина си да гледат филма Батман завинаги, детето толкова много се запали по образа на плашещия Едуард Нигма Гатанката, че основа свой клуб в училището. Клуб за гатанките на Нигма. Точно като баща си.

Той погледна още веднъж гатанката върху измачканата хартия. „ПРЕЗ ЗАТЪМНЕНОТО СТЪКЛО, ВИЖ КАК КЪЛБОТО СЕ ВЪРТИ.“ Разреши я много лесно. Младши и баба му го очакваха да се присъедини към тях за закуска в ресторанта „Прозорците на света“ на върха на една от кулите близнаци. Това се случи на 11 септември. Но той закъсня.

Франк зави отново бейзболната топка и напъха обратно в куфарчето последната гатанка на Франк Младши. Следващата атака срещу Америка щеше да бъде операция Драконови зъби. Той довърши бърбъна. Сега негова бе задачата да се добере до Рейвън Слейд и да открие какво е разбрала тя от пророческите гатанки, даващи на съратниците на Тедеску напътствия за активизирането на тайните им отряди в САЩ.

Той потърка подутото от удара на Салинас място на главата си. Поне намери листчето с двете изречения.

В нашите тунели надалеч

чакат семена за бавен крах,

за да накажат всички кръстоносци, Иншаллах.

Ако намери и дешифрира и останалото, може би ще успее да предотврати катастрофата. Трябва да открие някакъв начин и да проникне в архивите на Атинската библиотека. За нищо на света не би чакал десет години.