Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (56)

Петдесет и трета глава

Рейвън изкрещя към полицаите:

— Махнете се или ще си прережа гърлото!

— Остави това остро стъкло! Доктор Кайл пътува насам.

— Лъжеш. Изпратени сте да ме убиете.

Тя натисна острието в лявата част на врата си. Капки кръв прокапаха по блузата й.

— Мамка му! Спри! Ще чакаме навън. Д-р Кайл ще влезе сам. Така става ли?

— Добре, но ще заключа вратата.

— Нямаме нищо против, госпожо.

Те излязоха от мотелската стая. Рейвън блъсна вратата зад тях и сложи веригата. Подпря един стол под бравата и го затисна със скрина, който издърпа до вратата.

Светлини проблеснаха в прозореца, когато една полицейска кола паркира до тротоара пред стаята й. Да вървят по дяволите. Никога няма да се остави да бъде взета отново за заложник.

Бял лексус спря до патрулната кола. Видя д-р Кайл да разговаря с полицаите пред вратата. Знаеше, че той можеше да я види как го гледа през прозореца. Кайл й помаха и тя му помаха в отговор. После го изгуби от поглед и след миг на вратата се почука. Момичето допря една възглавница до кървящия си врат.

— Д-р Кайл е, Рейвън. Моля те, пусни ме да вляза.

— Първо искам да ми кажеш защо полицаите са тук.

— За да ми помогнат да те предпазя от хората, които каза, че искат да те убият.

— Само секунда. — Тя издърпа настрани скрина и махна стола. — Не позволявай на полицаите да влязат. Кажи им да застанат там, където мога да ги виждам.

Чу някакъв разговор отвън, след това видя през прозореца полицаите да се отдръпват.

— Вече можеш да отвориш вратата, Рейвън. Сам съм.

Свали веригата и той влезе.

— Ти кървиш. Позволи ми да се погрижа за теб.

Той отвори чантата си, извади марля, лейкопласт и антисептичен препарат. Докато я превързваше, психиатърът каза:

— Ще те заведа в университетската болница.

Тя сложи парчето от огледало върху скрина и го прегърна.

— Знаех си, че ще ме спасиш.

Някой почука на вратата.

— Добре ли сте, д-р Кайл?

— След минута ще излезем.

Рейвън се вкопчи в него, но той леко я отблъсна. Мърморейки си, тя вдигна ръце.

— Предавам се, докторе.

Кайл отвори вратата и момичето излезе с високо вдигната глава. Но след миг изведнъж замръзна.

— Дим!

— Да, навярно е от барбекю.

— Където има дим има и огън!

— Просто дим от запалване на дървените въглища…

— Никакъв огън не искам! Не мога да понасям огъня!

— Идва от вътрешния двор, вляво до басейна. Ние ще тръгнем в другата посока.

Рейвън усети силната му ръка върху себе си, която й помагаше да се отдалечи от пламъците.

— Знаех, че мога да разчитам на теб.

След като заобиколиха, един от полицаите отвори задната врата на патрулната кола.

— Не! Само с д-р Кайл!

Видя ги как размениха погледи. Кайл кимна и отвори вратата на лексуса. Помогна й да се качи. Щом седна зад волана, тя се сгуши до него.

Мъжът я избута внимателно.

— Затегни си колана.

— Помогни ми. Не искам да изцапам с кръв скъпата ти кола.

Кайл се протегна и щракна колана й. Рейвън сложи глава на рамото му.

След десетина минути бяха пред университетската болница. Паркира, излезе и отвори вратата й. Докато излизаше, момичето се препъна и буквално се срути в ръцете му.

— Видя ли? Ти си моят пазител.

Пред регистратурата медицинска сестра с кисела физиономия им се усмихна. На табелката бе изписано името Ж. Натенсън.

— Рейвън Слейд без да иска се е порязала по гърлото — каза той. — Регистрирайте я. Ще остане при нас.

— Здравей, Рейвън.

… не се казвам рейвън…

— А моето име е Жанет Натенсън.

… това си е твоя работа, ще те наричам както си искам…

Натенсън натисна бутона на интеркома.

— Пристигна нов пациент. Някой от персонала да съобщи в регистратурата и да я отведе в лечебницата.

— Жанет, моля ви запишете консултация с г-жа Слейд утре в три следобед.

— Имате събрание в три часа за оценка на персонала.

— Отмени събранието за следващия ден.

Веждите на медицинската сестра се повдигнаха.

— Много е важно да започна с лечението й възможно най-скоро — поясни докторът.

Значи тя за него беше нещо повече от пациент, след като я предпочете пред някакво тъпо събрание.

Рейвън погледна към млад мъж в бяла престилка, който се задаваше по коридора.

— Хари, отведи Рейвън Слейд в лечебницата, за да й направят превръзка. После в Шесто отделение. Запознай я с болничния персонал и след това я заведи в стаята й — нареди Кайл.

… не ме оставяй, марти…

— Ще се видим утре. И моля те, наричай ме доктор Кайл.

Тя се нацупи.

— Не се притеснявай. В добри ръце си.

Качвайки се в асансьора, чу Кайл да прошепва на сестрата:

— Жанет, поставете я под двадесет и четири часово наблюдение за самоубийци.

Тя се извърна към тях.

… не се притеснявай, марти. обещавам да не се наранявам…

Докато вратите на асансьора се затваряха, тя отпусна кръстосаните си пръсти.