Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (67)

Шестдесет и четвърта глава

Фатима спря с взетия под наем червен ягуар на една бензиностанция северно от Кълъмбъс и напълни резервоара догоре. Купи пътна карта на Охайо и помоли касиера да й посочи пътя до Кент. Мъжът любезно й обясни, че лесно ще стигне до университета.

Толкова отдавна не бе виждала дъщеря си. Всичко нейно, което притежаваше, бе една снимка, която Нахид й изпрати по електронната поща по време на последния им разговор.

Първо трябваше да се отбие в Мюсюлманската студентска асоциация. Намери я лесно в сградата на студентския съвет. Когато отвори вратата, десетки глави се извърнаха и я погледнаха. Млади жени в хиджаби, плътно закрили главите им, седяха в единия край на стаята. В другия — мъже с шапки куфи.

— Търся дъщеря си Нахид.

Пъпчив млад мъж каза:

— Напоследък не е присъствала на нашите сбирки.

Фатима се огледа из стаята.

— Кога някой от вас я е виждал за последно?

— Преди три дни. Нахид каза, че отива да вземе някаква пратка.

— Върна ли се с пратката обратно?

— Все още не. Може би се е отбила някъде — обясни пъпчивият.

Тя се обърна да си ходи.

— Масаляма — подхвърли младежът.

Без да се обръща, тя каза:

— Да, довиждане.

Опита се да подреди мислите си. Успокой се. Нахид е отишла да вземе пратката. Дали е успяла да я предаде на Алекси? Взела ли е парите? А къде е сега?

Потърси охраната на университета. Един нисък и набит охранител с бадж, на който пишеше Фицджералд, я попита дали може да помогне.

— Опитвам се да намеря Нахид Сойер, дъщеря е на една моя приятелка.

Мъжът се намръщи.

— Опитваме се да открием някой от роднините й. Можете ли да ни свържете с тях?

— Намират се в Иран. Ще бъде доста трудно.

— Имате ли нещо против вие да им предадете лошите новини?

— Лоши…?

— Нашият заместник-шериф я намери в едно езерце, не много далеч от университета. Разследването все още не е приключило, но има нещо странно в цялата работа. Медикът, който извърши прегледа, каза, че някой я е удушил и е счупил врата й, но шалът й е бил на главата, прилежно завързан.

Запазѝ спокойствие. Не показвай никакви емоции.

— Къде е тялото й?

— В моргата. Искате ли да я идентифицирате?

— Не я познавам лично. Но ще предам ужасната новина на семейството й.

— Много ще ни помогнете.

— Само още нещо, господин Фицджералд. Когато тялото й е било открито, имала ли е някакви вещи със себе си? Семейството й може би ще иска да разбере дали могат да им се изпратят до Иран.

— Една раница. Била е разтегната, сякаш в нея е имало нещо обемно.

— Нищо ли не е намерено в нея?

— Само дрехи и хартиена опаковка с петна от сандвич с фъстъчено масло и желе.

— Благодаря ви, господин Фицджералд — каза тя, докато излизаше от кабинета му.

Значи Нахид явно беше предала антракса на Алекси. Но защо я е убил? Щеше да го попита, преди да му пререже гърлото.

Хрумна й мисълта, че Рейвън може би се е скрила в лудницата, където е прекарала толкова много време като малка. Нищо чудно тази мисъл да е хрумнала и на Алекси — той със сигурност би я търсил упорито за един последен опит да разгадае загадката на пророчествата на Тедеску. Ако Алекси все още не е открил Рейвън, тя трябва първа да се добере до нея. Зави към моста, който водеше до лудницата.

Остатъкът от арсеника щеше да осигури на Рейвън бърза и безболезнена смърт.