Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (39)

Тридесет и шеста глава

Ашраф

Рейвън отвори очи. Или беше тъмно, или бе ослепяла. Усети, че има одеяло под себе си, а чантата й стоеше до нея. Това част от сън ли беше, или част от реалността? Чу отварянето на врата. Някой я издърпа от тъмнината в ослепителна светлина.

— Кой е? Какво става? Къде съм?

— В лагер Ашраф. А аз съм твоята приятелка Фатима.

Младата жена тръсна глава, за да подреди мислите си.

— Помня. Пламъците. Те прескочиха огньовете и започнаха да ме горят.

— Не точно теб, Рейвън. Гориха образа на Чичо Сам. Никога не бих позволила да ти се случи нещо лошо.

— Ами кулата със златните топки и полумесеца?

— Искаше да разгледаш минарето и ние се разходихме из него.

— Май не помня много…

— Няма значение. Сега трябва внимателно да ме слушаш. Ти си много изморена и искаш да спиш.

— В прегръдките на Алекси.

— Той не е тук. Той те изостави.

— Не ти вярвам. Той ще ме защити.

— Глупаво момиче. Не знаеш ли, че мъжете ни казват тези неща, само за да се възползват от нас? Всичко, което искат от нас, са телата ни. Използват ни, после ни захвърлят.

— Теб някой мъж използвал ли те е по този начин?

Отговорът бе един енергичен плесник през лицето.

— Мъжете са слаби. Те мислят единствено с пенисите си. Жените са силни. Ние управляваме в Ашраф. И ние сме тези, които ще накажем Америка.

— Как ще го направите?

— С твоя помощ.

… за нищо на света няма да ти помагам да нараните моите сънародници…

— Твоите хора сега са мюсюлманите, Ники. Ти ще ми кажеш останалата част от пророчествата на Тедеску. Това е жизненоважно за нас.

… да пукнеш дано…

Още един плесник. И още един. И трети.

… не разбра ли, че болката не ме притеснява, кучко? удряй колкото си искаш. нищо не усещам…

Тя изгледа как Фатима бърка в чантата си и изважда спринцовка. Такава ли е тактиката им? Ще я дрогират толкова често, за да се пристрасти и да прави всичко, което те пожелаят, за още една доза.

— Не вкарвай тази игла в мен!

— Ще те успокои и ще ти помогне да спиш.

Момичето понечи да се надигне от пода, но Фатима я притисна и забоде иглата в ръката й.

— Не мога да се движа! Не мога да дишам!

— Ако се успокоиш, ще се почувстваш по-добре.

— Защо ми причиняваш това?

— За да ти помогна, разбира се. Аз съм ти приятелка. Сега се успокой. Почувствай се лека като въздуха. Потъваш в съня. Когато се събудиш, ще се чувстваш много по-добре. Ще се събудиш щастлива. И ще славиш Аллах, че ти позволи да станеш една от нас. Ти ще бъдеш една красива мъченица в рая при ангелите, Рейвън.

— Вече не мога да съм една от седемдесетте и две девици.

Още един шамар и тя отново напусна тялото си.

… защо тази странно изглеждаща жена във военна униформа ме удря? това да не е филм на ужасите?

— Слушай ме, Рейвън.

… кой, по дяволите, си ти?…

— Твоята учителка в исляма.

… учителка? ако погледите можеха да убиват, аз вече щях да съм балсамирана от твоя…

— Успокой се. Няма да те нараня.

… какво искаш тогава?…

— Чула си Рейвън да рецитира три четиристишия в лечебницата. Искам да ми кажеш първото и третото.

… защо?…

— За да успеем да предупредим Съединените щати.

… не ти вярвам…

— Мисли за огъня.

… това не ми действа, май ме бъркаш със сестра ми — с пирофобията…

— Представи си, че си се качила на висока планина.

… не се катеря по планини…

Поредният шамар зачерви лицето й.

Вече извън себе си, тя просъска:

— Кучка! Защо го направи?

— Лазиш ми по нервите.

Кой е този човек в одеялото, изгарящ в пламъците на чистилището, крещящ в тапицираната килия?

— Спри! Ще изпълня всичко. Какво искаш?

— Имената на целите в трите града са скрити под твоя страх от огън. Кажи ми ги и ще спра.

— Татко казва, че може да се отвори само с ключ. У кого е ключът?

— Твоят умен баща е използвал постхипнотично внушение.

— Какво е това?

— Няма значение. Ако не ни помогнеш в разгадаването на пророчествата, тогава няма да ни трябваш повече.

— Слава на Бога!

— Искаш да кажеш Аллах. Ти прие исляма.

— Промених си мнението.

— В този случай, всеки мюсюлманин навсякъде по света е задължен да изпълни своята фетва.

— Какво значи това?

— За теб, първо изнасилване, а после обезглавяване.

Опита се да не трепери. Да, имаше време, когато обмисляше самоубийство. Обикновено си мислеше за нещо безболезнено, например свръхдоза от сънотворни таблетки. Когато се драскаше и порязваше, се съживяваше. Но мисълта за сабя, която отсича главата й, предизвика позив за повръщане.

Тя се насили да преглътне, докато Фатима отиваше към вратата. Какво пък, последен опит.

— Хей, след всички тези години на въздържание, не искаш ли ти да заемеш мястото ми? Можеш да кажеш, че вината за изнасилването не е била твоя. Ох, как забравих! Войнствените мюсюлмани смятат изнасилената жена за прелюбодейка и я пребиват с камъни, преди да я погребат жива.

— Забавна си, Рейвън. Но това ще е последното ти сценично изпълнение.

Фатима затвори вратата и тъмнината отново обгърна стаята. Чу как ключалката щракна отвън.

В очакване на ужаса да бъде изнасилена и обезглавена, тя се притисна до близначката си в утробата на майка им.