Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (29)

Двадесет и шеста глава

Дуган се зачуди, че Тия мина най-напред покрай сервиза, после обиколи два пъти един строеж.

— Мислех, че ще проучим тайната квартира. Колко време ще обикаляш наоколо?

— Предпазни мерки, Дуган. 17Н имат много поддръжници тук.

— Значи, затова на атинската полиция й бяха нужни двадесет и седем години, за да хване някои от тях?

— Не ми харесва негативното ти отношение.

Внимателно. Не я дразни.

— Извинявай, Тия. На ръба съм. Не исках да те обидя.

Тя въздъхна.

— Не си ме обидил. Но много ми е чудно защо изпратиха разузнавателен аналитик да върши работата на действащ агент.

Усети, че ще отговори: „Поради същата причина, поради която изпращат жена да върши мъжката работа“, но такъв сексистки отговор със сигурност щеше да предизвика още една конфронтация.

— Предполагам, че съм бил най-заменим.

Тя спря до една сграда с магазин за дрехи втора употреба на партера. На витрината имаше табелка:

ЗАТВОРЕНО ЗА ОБЯД И СЛЕДОБЕДНА ПОЧИВКА

На горния етаж най-вероятно имаше апартамент, щорите на прозорците му бяха спуснати.

— Ще чакаме ли, докато се върнат? — попита той.

— Ще влезем сега.

— Имаш ли ключове за магазина?

— Имам шперц.

— Е, стискам палци.

— Не ги стискай, Дуган. Може да ти потрябват, ако решиш да стреляш с пистолета. Ще се разделим. Аз ще отключа отпред. Ти върви отзад, пред входа за доставки. Аз ще ти отворя.

Той заобиколи. След малко задната врата се открехна. Дуган хлътна в помещението.

— Няма никого — огледа се той.

Тия сложи пръст на устните си и посочи нагоре, към стълбищната площадка. Тръгна първа.

Слава богу, стълбите не скърцаха. Застояла миризма на кафе. Никакви признаци на движение.

Тя извади ножа си.

— Ще мина първа.

Франк я бутна настрани.

— Чакай.

— Защо?

— Трябва да сме предпазливи.

— Винаги съм предпаз…

— Шшшт!

Дуган плъзна отгоре до долу светлината на фенерчето по касата на вратата. В горната част, в една пукнатина видя сив косъм. Долу на прага забеляза още един сив косъм.

Тя направи гримаса.

— Доста си те бива за компютърджия.

Той взе двата косъма и внимателно ги постави встрани на вратата.

— Напомни ми да ги сложа обратно, когато излизаме.

— Едва ли би могъл да забравиш.

Тия отвори бавно вратата. Нямаше никого. Прибра ножа си.

— Опитай се да не разместваш нищо. Не искам да се разбере, че сме били тук.

— Хайде, Тия. Да не съм някакъв новобранец?

— Извинявай, Зъболекар.

— Добре, Тия. Мир?

Жената кимна. Но той знаеше, че по времето на древните гърци примирията са се сключвали, за да бъдат нарушавани.

В кухнята тя докосна с опакото на ръката си една чаша за кафе.

— Все още е топла.

— Някой е бил тук допреди малко.

Излязоха от кухнята и отидоха в дневната — подът й бе покрит с изрезки от вестници. Той се наведе да вземе една от тях.

— Не я пипай!

Ръката му се отдръпна рязко, като от нагорещен котлон.

— Ще ги разгледаме по-късно, за да разберем кои статии са изрязвали.

Дуган отиде до рафтовете с книгите и прочете заглавията на глас: „Тероризмът и медиите“, „Червените бригади и лявото крило на тероризма в Италия“, „Хизбула и политическото насилие в Ливан: бъдещето на ислямския джихад“.

Франк посочи вратата до стълбите.

— Да проверим и мазето.

Той тръгна пръв и понечи да включи осветлението, но Тия дръпна ръката му.

— Може да са минирали.

— Нали не мислиш, че са сложили…

— Винаги са били предпазливи. Нека не рискуваме.

Той я поведе надолу по стълбите, като пристъпваше бавно под светлината на фенерчето. На една от вратите долу видя червено знаме с жълта петолъчка в средата, върху която имаше червен надпис 17Н.

— Мисля, че сме на правилното място.

Отвори вратата и едва не извика от изненада. Пушки и ракети бяха наредени до стената на рафтове, издигащи се до тавана.

— Господи, само каква оръжейна!

— За тези оръжия беше докладвано, че са откраднати от един армейски склад.

Фенерчето открои в тъмнината два отворени метални варела. Върху единия имаше надпис „Нафтенова киселина“, а върху другия — „Палмитинова киселина“.

— Тази сиво-бяла субстанция прилича на прах за пране. А тази е като гъста течност — отбеляза Тия.

— Назад! Не докосвай тези варели!

Тя се изплаши.

— Защо?

— След Втората световна война Американската химическа корпорация комбинира нафтенова с палмитинова киселина, за да направи напалм.

Момичето го погледна.

— Мислиш ли, че са използвали това за атентата в Пирея?

— Възможно е. Когато напалм бъде използван срещу хора, раните не приличат на нормални изгаряния. Те са дълбоки и кожата се превръща в нещо като катранена магма.

— Като мъртвата кожа, която баща ми изряза от трупа.

— Успя да ме заблуди. Нямах представа, че мъжът вече е бил мъртъв, преди баща ти да го транспортира до управлението.

— Нямаха представа и другарите му от 17Н.

— И все пак, баща ти изтезава един от тях до смърт.

— Е, понякога илюзията за мъчение не сработва — вдигна рамене тя. — Певецът не се пречупи. Освен това, нали ти каза, че някакъв бузуки музикант е откраднал жена ти. Представи си, че е бил той…

— Трудно мога да повярвам, че одобряваш мъченията.

— Не ги одобрявам.

Отговорът й го накара да се почувства по-добре.

— В Щатите не разрешихме използването на подобни методи.

— Разбира се, че не. Точно затова твоето правителство провежда груби разпити из затворите на страни като Египет, Йордания, Саудитска Арабия и…

— Гърция?

— В случая само заради операция Драконови зъби.

Няколко секунди останаха в мълчание.

— А сега какво?

— Ще трябва да проверим апартамента на Алекси Коста.

— Знаеш ли къде е?

— Дебелакът издаде адреса. Площад „Екзархия“.

— Близо до нашето място?

— Разбира се. Студентския район.

Когато излязоха от апартамента, той постави обратно двата сиви косъма.

— Не знам пътя до там.

Тия отвори вратата на колата.

— Не се притеснявай. Аз ще карам.

Подигравателна ли беше усмивката в разкривените ъгълчета на устните й? Дуган седна и си закопча колана. Гумите изсвириха по асфалта. Тия зави към площада и няколко секунди по-късно заби спирачки пред една двуетажна сграда.

— Пристигнахме.

Той се огледа.

— По дяволите! Само на две пресечки от нашето общежитие!

— Терористите често се крият в най-обикновени места.

Тя слезе от колата, обиколи до другата страна и му отвори вратата.

— Нали знаеш, че това не е нужно, поне не по протокол…

— Знам, но изражението ти ме забавлява.

Качиха се до втория етаж. Тя огледа касата и откри два червени косъма.

— Очевидно перата на нашата птичка са разноцветни.

Вътре в апартамента Дуган се загледа в кубистичните картини без рамки, покриващи стените в иначе празния хол.

Тя го сръчка.

— Нямаме време да размишляваме върху артистичните вкусове на един терорист.

Той надникна в спалнята. Имаше два отворени куфара и женски дрехи, разхвърляни навсякъде — по леглото, по столовете и по пода.

— Някой е изхвърчал оттук и вероятно ужасно много е бързал.

Тия огледа тоалетната масичка.

— Тази наша птичка май не е стояла тук дълго. Има твърде малко гримове и само един парфюм.

Тя пръсна лекичко върху китката си и подуши.

— Но има добър вкус.

Американецът вдигна една дипляна от пода.

— Разписание на влаковете.

— Вероятно са го забравили или изпуснали.

— Виж, има начертан маршрут. От Атина през Солун до Александруполис. Защо им е да ходят до Тракия?

— Има смяна на влака в Солун. Отбелязаният маршрут води до гръцко-турската граница при Питион.

— Съмнявам се, че искат да ходят до Турция. Какъв е смисълът?

— Кой знае? Ще се обадя на татко. Може да постави полицаи на тези гари, които да следят за мъж и жена и да предупредят митничарите. Трябва да ги задържат, преди да пресекат турската граница при Узункюпрю.

— Наистина ли мислиш, че са се запътили към Истанбул?

— Възможно е това да е обиколен път към целта. Ако имаме късмет, ще намерим Рейвън, преди Алекси да я изведе от страната.

— И после? Театърът на жестокостта или истинско мъчение?

— Ако Алекси я е склонил да се присъедини към 17Н, няма да имаме никакво време за репетиции. Ще направим всичко възможно, за да разберем заплануваните мишени на Тедеску в градовете из твоята държава.

— Добре. Аргументира се.

Тя го хвана за ръката.

— И така, къде можем да отидем, за да сме насаме?

— Ул. „Панепистимиу“ 32 — каза той.

— Националната библиотека?

Тя дръпна ръката си.

— Защо, по дяволи…?

— Преди Салинас да ме прати в несвяст, каза, че е дарила документите му на библиотеката в Атина. Може би все още ги обработват за архива.

— Какво общо има това с намирането на Рейвън?

— Документите могат да разкрият до каква степен Тедеску е забъркан в конспирациите на 17Н. Бил е достатъчно егоистичен, за да остави тайната си на идните поколения. Може би се е смятал за някакъв съвременен Нострадамус. Не мисля да чакам десет години, за да открия какво знае Рейвън за операция Драконови зъби.

— Наистина си решил да изтръгнеш тези зъби.

— Разбира се, затова ме наричай Зъболекар.