Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (7)

Четвърта глава

Атина

Изстрелите стреснаха Фей Сойер, докато тя не изпускаше от очи Рейвън през стъклената преграда на стационара. Когато новият пациент изхлузи превръзките от лицето си, веднага й мина през ума, че е от 17Н. Но все още бе прекалено рано да разкрие собствената си самоличност.

Свали сестринската униформа и облече пола и блуза. Медицинският картон на Рейвън стоеше разтворен върху бюрото й. Тя го грабна и избяга през задния изход. Кафявият й минибус беше паркиран на алеята, непосредствено до изхода. Можеше безпроблемно да се измъкне, но първо трябваше да види накъде ще отведат Рейвън. С изключени светлини тя заобиколи сградата на клиниката от задната страна и паркира до главния вход. Отвори жабката и извади пистолета си.

Проследи черния седан, който няколко пъти смени посоката, докато накрая спря пред невзрачна сграда, на партера й имаше магазин за дрехи втора употреба. Паркира, все така с изключени фарове. Двама от мъжете вкараха Рейвън вътре, по-късно колата потегли. След минути през прозорците на втория етаж плисна светлина. Значи тук бе тайната квартира, в която смятаха да държат Рейвън.

* * *

Стигна до едно празно място в покрайнините на Атина и паркира встрани на пътя. От един от мобилните си телефони за еднократна употреба набра номер в Ирак.

— Кой се обажда?

Позна гласа на Набила — военния съветник на генерал Риана Хасан.

— Обажда се майор Фатима Саид.

— Аллах Акбар — откликна Набила.

— Да. Слава на Аллах. Свържи ме с генерал Хасан.

— Тя ръководи танковите маневри. Ще те прехвърля на секретния й телефон.

Няколко секунди по-късно прозвуча остър женски глас.

— Салам алейкум^[1], майоре!

Тя си представи отсреща розовото лице, забрадено със сивкавозелен шал, който едва прикрива кичурите бяла коса, представи си как мускулестото й тяло е опънало копчетата на униформата.

— Алейкум салам, генерале!

— Хубаво е да те чуя, Фатима. Радвам се, че си невредима. Аллах Акбар.

Да, Бог е велик, помисли си тя и бързо отговори:

— Да. Аллах Акбар.

— Осъществен ли е контактът със 17 Ноември?

— Все още не, генерале.

Тя описа случилото се в психиатрията.

— Преди да застрелят Джейсън Тедеску, той накара протежето си Рейвън да рецитира нещо. После се опита да я удуши. Мисля, че трябва да се свържем със 17Н, едва след като разберем какво са научили от нея.

— Звучиш притеснена. Дали Тедеску е информирал 17Н, че е планирал Драконови зъби като съвместна операция?

— Чух само няколко изречения от това, което изрецитира Рейвън. Ако успея да се добера до нея, преди да са я убили, ще науча и останалото.

— Сигурна ли си?

— Не забравяй, че тя беше под моята опека в психиатрията. Баща й диагностицира нейното заболяване като гранично личностно разстройство, комбинирано с хистрионно личностно разстройство^[2].

— Западняците страдат от какви ли не разстройства на личността. А в какво точно се изразяват тези?

— Страдайки от гранично разстройство, тя приема света около себе си като нереален. Чувства, че и тя самата не е истинска — чува и вижда себе си като чужд човек.

— Като усещане за напускане на тялото?

— Нещо подобно. Същевременно прилича и на множественото раздвоение на личността, но без амнезията.

— А как се проявява заболяването?

— Със самонараняване и суицидно поведение. Ужасът от самота често води до френетични опити да се избегне изоставянето. Пациентите биват приемани в психиатрия, обикновено за около шест месеца, с диагноза шизофрения. Тяхната основна мантра е: Мразя те! Не ме изоставяй!

— И как граничното разстройство се комбинира с — как го нарече — хистрионно?

— Хистрионната личност е жизнена и драматична. Винаги иска да е център на внимание. Крайно податлива е на внушения, същевременно е и съблазнителна.

— Звучи ми като трудна задача. Как смяташ да подходиш?

— В миналото бащата на Рейвън често я е хипнотизирал. Мисля, че точно това е направил и сега, веднага след като тя разговаря с Тедеску. Предлагам да оставим 17Н да се пробват да извлекат от нея повече подробности. Ако не успят, ще я измъкна и сама ще се опитам да го направя.

— Чудесно, Фатима. Дотогава не напускай Атина.

— Преди да съм се свързала със 17Н, искам да попитам дали наистина са ни нужни?

— След като Тедеску се свърза с нас, нашите разузнавателни източници докладваха, че той е законспирирал гръцки бойни отряди в три големи американски града. Повечето от членовете им са вече на средна възраст. Ако, както ти твърдиш, протежето на Тедеску е наизустило информацията за целите, както и за оръжието и начина му на използване, тогава трябва да разберем какво знае.

— Съгласна съм, генерале.

— Сега, след като си открила местонахождението на тайната им квартира, осъществи контакт. Ако откажат или не са в състояние да извлекат тайната й, използвай всичко възможно, за да я доведеш тук, в Ашраф. Като имам предвид твоята подготовка, вярвам, че ще се справиш.

— Ще бъде изпълнено.

— Иншаллах!

— Да, генерале. Ако Бог позволи.

— Салам алейкум, Фатима.

— Алейкум салам.