Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (50)

Четиридесет и седма глава

Атина, Гърция

Мобилният телефон на Дуган звънна три пъти, преди да отговори. Отсреща гласът нареди:

— Премини на секретен разговор.

Не разпозна гласа, но завъртя кодиращия ключ.

— Кой се обажда?

— Със Зъболекар ли разговарям?

— Кой се интересува?

— Лагерист.

— Една секунда. — Направи знак на Тия да слуша с него. — Давай. Какво се случва?

— Пратката ти бе транспортирана до Атина преди два дена със ЗЕТС. Вече трябва да е пристигнала.

— Преди два дни? Защо ми казваш толкова късно?

— Беше ми невъзможно да се свържа с теб по-рано.

— Добре ли си?

— Самолетът на ЗЕТС ме върна обратно на кюрдска територия, но преди да успея да напусна района, избухна битка между Кюрдската демократическа партия и Патриотичния съюз на Кюрдистан. Бях заловен от талибаните от ПСК.

— Това не би трябвало да бъде проблем — каза Дуган. — КДП и ПСК са наши съюзници в борбата ни срещу Саддам.

— Но аз все още бях облечен в униформа на МЕК. Отне ми много време, докато ги убедя, че не съм от Муджахидин ал Халк, а американски разузнавач.

— Това те е поставило в голяма опасност.

— Прякорът ми е Опасност. Още едно нещо, което усложнява нещата. В Ашраф Фатима накара Рейвън да приеме исляма.

— Религията не ме притеснява.

— Но за мюсюлманите е важна — възрази Лагерист. — Рейвън се е престорила, че приема исляма или се е отказала от него. Това я превръща във вероотстъпник, който подлежи на фетва. Всеки мюсюлманин, независимо в кой край на света я види, е длъжен да я убие. Разбери къде я е отвела охраната и я заведи при Елиаде за разпит, преди антраксът да е доставен на бойните отряди.

— Гръцките антитерористични сили заловиха повечето от терористите от 17Н — отбеляза Дуган. — Това би трябвало да прекрати операцията им.

— Бих искал да е така, Зъболекар, но научих, че един отряд от МЕК иска да заобиколи 17Н и да използва свои ислямски бойни отряди в Щатите.

— Как да ги спрем?

— Не са успели да разгадаят загадката от третата строфа на Тедеску и не знаят как да разпръснат антракса. Цялата работа се свежда до това дали Министерството на вътрешната сигурност ще успее да вземе веществото, преди Алекси Коста да се е добрал до него.

— Без значение дали е разгадал третата гатанка.

— Зъболекар, по-добре уведоми министерството да вдигне кода за опасност на „червен“.

— Мислиш ли, че онези политици ще ме чуят? Нека си го кажем, Лагерист. Ти си в опасност. Какво смяташ да правиш?

— Нещо, което засега смятам да запазя в тайна.

Телефонът замлъкна. Той се обърна към Тия.

— Преди два дни? Страхувам се, че сме я изпуснали.

— Ако познавам баща си добре, сигурна съм, че е уредил някой полицай да отиде до самолета и да я арестува. Да си размърдаме задниците.

Тя изхвръкна от апартамента.

Дуган скочи в колата й, точно когато потегляше. Гумите изсвириха, сирената зави, запромъкваха се между микробуси и камиони по магистралата. Забеляза, че тялото й се накланя напред, като че ли се опитваше да накара колата да се движи по-бързо, и неистово притискаше гърдите си в кормилото.

— Да не се опитваш да ни убиеш?

Тя се облегна назад, но без да намалява скоростта.

— Трябва да ти кажа нещо. Мисля, че имаш право да знаеш историята на баща ми. Той е бил сред студентите от Политехническия, протестиращи срещу полковник Пападопулос. Заедно с Тедеску и Мирон Коста, бил един от осемстотинте ранени. Изгубил дясното си око и е оглушал с дясното ухо.

— И ти се превърна в неговите очи и уши?

— Баща ми можел да стане терорист, също като Тедеску и Коста, но отказал да се присъедини към 17Н.

— Какво го е накарало да стане полицай и да сформира антитерористичен отряд?

— Просто той вярва в справедливостта, а не в отмъщението. И ме възпита да вярвам в същото.

 

 

Трафикът пред входа на летище „Хеленикон“ бе абсолютно блокиран — колите бяха наредени броня до броня и всички шофьори натискаха клаксоните едновременно. Преди да успеят да паркират, полицията вече ги очакваше. Един от полицаите й козирува.

— Търсим млада американка със сини очи и руса коса. Името й е Рейвън Слейд — каза тя.

Полицаите се втурнаха да претърсват претъпкания пътнически терминал.

— В това време — каза Тия, — ние можем да прегледаме записите от камерите.

Минаха покрай „Въздушен контрол“ и стигнаха до офиса на охраната.

Отвориха рязко вратата, без да почукат, и налетяха на пилот на средна възраст, който бе награбил тъмнокоса жена. Жената притеснено слезе от скута му.

— Не се безпокойте — подметна Тия. — Искаме да прегледаме записите от охранителните камери в пътническия терминал. От последните два дни.

Пилотът наложи фуражката си и излезе.

Смутената жена, която се оказа операторката на охранителната техника, дръпна полата си надолу и се зае с клавиатурата.

— Това покрива последните два дни.

Двамата с Тия се наведоха, за да разгледат по-внимателно фигурите на пътниците.

— По-бавно — нареди Тия.

Операторката натисна един клавиш и хората се задвижиха лениво, като в сън.

— Стоп! — извика Дуган. — Върни.

Жената превъртя назад. Франк посочи към тълпа, която нападаше възрастен охранител. Млада руса жена се изплъзна от разяреното множество и се отправи спокойно към билетния център. Но вместо да си купи билет, тя се обърна и тръгна след друга една блондинка, натоварена с багаж.

— Това е Рейвън Слейд в салона за заминаващите пътници — каза той. — И ето я как преминава през детекторите.

Наблюдаваха как момичето задига дамската чантичка на жената пред себе си и я пуска в собствената си чанта.

— Насочва се към женската тоалетна — промърмори той.

Камерата обходи бавно терминала и се върна обратно на входа на тоалетната.

— Ето я — посочи Тия, — колко небрежно си върви. Наистина е напълно спокойна. Да я пипнем.

— Почакай.

Той се обърна към операторката.

— Кога е записано това?

— Рано тази сутрин.

— Значи нашата птичка вече е отлетяла.

Тия кимна.

— Възможно е. Нека да проверим дали русата пасажерка е подала оплакване за грабеж при охраната.

Преди да излязат, тя се обърна към операторката.

— Съжалявам, че развалихме романтичната ви прелюдия.

През стъклото на офиса той посочи към една явно разстроена руса жена, която блъскаше с юмрук по гишето.

— Ето я жертвата! Да я проверим.

Тия се движеше толкова бързо, че Дуган едва успяваше да я следва. Тя се промуши през тълпата и показа значката си на служителите.

— Аз съм от Министерството на вътрешния ред. Коя е тази жена и какво иска?

— Твърди, че тази сутрин са й откраднали чантата с паспорта, кредитните карти и самолетния билет. Настоява да съобщим за случая в американското посолство.

— Вашето име? — обърна се Тия към жената.

— Марша Удс — изкрещя жената. — Аз съм американски гражданин и настоявам да направите нещо по въпроса!

Франк видя как Тия полека започва да кипва.

— Съжалявам, но не мога да направя нищо по въпроса, че сте американски гражданин.

Той се опита да скрие усмивката си.

— Можете ли да потвърдите самоличността си?

— Документите ми бяха в чантата.

— Някакъв друг документ, на който е написано името ви?

— Ако знаех, че ще бъда ограбена на проклетото гръцко летище, щях да си го татуирам на задника.

— Ще предам информацията по официалните канали — студено отсече Тия.

— Кажете на проклетите си официални канали, че това е последният път, в който идвам в скапаната ви страна.

Устните на Тия се стегнаха в тънка линия. Тя посочи към един от полицаите.

— Той ще ви откара до вашето посолство, където можете да подадете оплакване.

— А какво ще стане с полета ми до Кълъмбъс, Охайо?

— Има и други полети — отговори тя. — Обещавам ви, че лично ще се заема с проблема и то незабавно.

Дуган се обърна и последва Тия към пътническия терминал. Веднага схвана, че тя ще се заеме с проблема на тази неприятна жена според гръцкото разбиране за незабавно — което всъщност означава по някое време. Марша Удс можеше и да успее да се прибере вкъщи някъде около Коледа.

Тия щракна с пръсти.

— Сега нека да разберем на кой самолет се е качила Рейвън. Вероятно ще успеем да я спрем. Предлагам ти да се обадиш на американските митнически и имигрантски служби да я задържат, щом самолетът се приземи в Кълъмбъс.

Той набра по секретния си телефон номера на нюйоркския офис на Елизабет.

Чу гласа й.

— Кой се обажда?

— Цимбал, тук е Зъболекар. Незабавно изпрати съобщение на митническите или емигрантските служби да задържат млада американка, летяща от Атина, Гърция, до Кълъмбъс, Охайо. Използва откраднати документи за самоличност на името на Марша Удс.

След минута Елизабет се обади.

— Марша Удс е минала през митническите и имигрантските служби преди три часа в инвалидна количка, придружена от лекар.

— Можеш ли да намериш името му?

— Ще проверя… Да… Д-р Мартин Кайл от „Уейбридж“, Охайо.

— Благодаря, Цимбал. Длъжник съм ти.

— Просто не се обаждай вече на този номер. Помни, че за ФБР ти вече не съществуваш.

Когато каза на Тия това, което бе научил току-що, тя отговори:

— Зъболекар, сега ние трябва да отидем в Америка и да я върнем.

— Не ме карай да се смея! Никой няма да ти позволи насилствено да екстрадираш американски гражданин от САЩ.

— Твоето правителство си затваря очите за нашите методи, когато искат някой друг да проведе разпита.

— Ще ти отнеме много време да срежеш червената лента^[1].

— Баща ми ще я среже, както навремето Александър Македонски разсякъл Гордиевия възел. Можеш да бъдеш сигурен.

— И как точно възнамеряваш да я прехвърлиш от Кълъмбъс до Атина?

— Помниш ли ЗЕТС, който те докара в Атина? Американските шерифски авиолинии ще я вземат и ще я върнат в Атина, преди твоето правителство да е разбрало, че е била екстрадирана от Америка.

— Насилствените екстрадиции са незаконни. Както и грубите разпити.

— Сравни правата и страданията на една млада жена с живота и смъртта на стотици хиляди американци. Ти кое би избрал?

— Е, слагаш ме между чука и наковалнята…

Тя се усмихна.

— Точно така са се чувствали Язон и аргонавтите, когато са плавали между блъскащите се скали.

— Май не разбирам връзката?

— Легендата разказва, че слепият пророк Финей посъветвал Язон да пусне гълъб между блъскащите се скали, преди да преплават между тях. Гълъбът преминал, като изгубил само няколко пера от опашката си, а след него корабът „Арго“ също преминал безпрепятствено. После скалите останали разделени и престанали да се блъскат.

Франк повдигна вежди.

— Но Рейвън вече е отлетяла преди нас.

— Нека да видим дали ще успеем да открием някое от перата й.