Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (65)

Шестдесет и втора глава

В понеделник сутринта Дуган се загледа в Рейвън, която говореше с д-р Кайл в коридора пред съдебната зала. Не се знаеше как би реагирала, ако съдията заповяда да бъде прехвърлена в Гърция за груб разпит. Съжали я. Не бе нейна вината, че е била отвлечена. Не бе нейна вината, че са промили мозъка й. В съдебната зала израженията й често се сменяха. Съсредоточена, резервирана, гневна, объркана… И все пак, без значение дали е психичноболна или не, в ума й се съдържаше ключът към катастрофално пророчество.

Видя Рейвън да целува Кайл по бузата. След това, докато момичето отиваше към тоалетната, той направи знак на една жена полицай да я последва. Може би това ще е последната му възможност да убеди Кайл.

— Има нещо, което трябва да знаеш — обърна се към него Дуган.

Кайл се отдръпна.

— Не би трябвало да разговаряме.

— Виж, знам, че Гърция не е в списъка с държавите, които провеждат груб разпит, но лично съм бил свидетел на това как работи техният „Театър на жестокостта“.

— За какво говориш?

— И двамата знаем, че под хипнотичната амнезия на Рейвън са скрити отговорите за гатанките на Тедеску. Разгадах две от трите гатанки. Знаем, че възнамеряват да използват антракс за военни цели, но не знаем коя е третата мишена и по какъв начин смятат да разпространят това вещество.

— Да, разбирам. Приложих мигновена имплозия, но очевидно съзнанието й е блокирано.

— Може би ако й кажеш какво е оръжието, ако й обясниш ужасните поражения, които антраксът ще нанесе над жените и децата, тогава може толкова да се ужаси, че това да ти даде възможност да преодолееш бариерата.

— Мислиш, че съдия Родригес ще ми отпусне още време?

— Ако тя не го направи, аз ще го направя.

— Не разбирам. Как ще можеш да го направиш?

Преди да успее да му отговори, Рейвън се зададе от тоалетната. Приставът отвори вратата на съдебната зала и извика:

— Решението на съда!

Дуган и Тия последваха Колман, Кайл и Рейвън в залата. Изправиха се, когато съдия Родригес влезе и даде знак на всички да седнат. Тя погледна веднага към Рейвън.

— Решението на съда, изправен пред непосредствена терористична заплаха, е базирано на дипломатическите уверения от страна на гръцкото посолство, че няма да бъдат провеждани груби разпити. Нарежда се, Джейн Доу, позната още като Рейвън Слейд, позната и още като Ники Аптерос, да бъде прехвърлена в Гърция. С това съдът предава протокола на държавния секретар.

… гори в ада, кучко!…

Беше чувал и преди този писклив глас.

— Укротете я! — изкрещя Родригес.

Видя как полицайката я издърпа обратно в стола.

… махни си шибаните ръце!…

— Тя ще остане под арест, докато… — започна Родригес.

— Възразявам! — каза Колман.

— Отхвърля се, г-н Колман! Не можем да поемем риска тя да избяга, преди да е разкрила онова, което знае. Сигурна съм, че сте наясно, че заповедта ми за екстрадиция не може да се обжалва.

— Тогава подаваме молба за писмена заповед за „хабеас корпус“^[1].

— Отхвърля се.

— Ваша чест, отхвърлянето на подобна писмена заповед може да се обжалва.

— Вярно е, но подобно обжалване ще отнеме време. Дотогава тя ще бъде разпитана от гръцката полиция.

Видя как Рейвън диво се оглежда из залата. Оказваше съпротива на полицайката, която се опитваше да й щракне белезниците.

Колман продължи да настоява.

— Ваша чест…

— Държавният секретар ще предаде моята заповед на криминалния отдел на службата за международни отношения. Той ще уведоми гръцкото посолство, че сме уредили прехвърлянето на Рейвън Слейд до техния антитерористичен отдел.

Докато Родригес излизаше от залата, Дуган забеляза, че полицайката изпитваше сериозни затруднения да преведе Рейвън през страничната врата на път за килията. Внезапно Рейвън се обърна и хвана с окованите си с белезници ръце гърлото на жената.

… мога да ти счупя врата като нищо!…

Полицайката изхърка, очите й се разшириха.

Рейвън успя да я издърпа в коридора. Поколеба се, щом стигнаха до ескалатора. Огледа се като полудяла.

Дали ще се опита да натика полицейската служителка в асансьора и да рискува да бъде спряна от полицаите между етажите?

Рейвън издърпа от кобура автоматичния пистолет на жената.

… стой пред мен, докато слизаме, ако се опиташ да се отскубнеш, си мъртва…

Явно беше решила да използва полицайката не само като заложник, но и като щит. Кайл спомена, че момичето се страхува от височини. За момент си помисли, че я вижда как си затваря очите. Наистина, тя се препъна, но веднага се изправи. Щом стигнаха до лобито, Рейвън избута полицайката през вратите на главния вход.

Дуган се изненада, когато видя как репортерите и фотографите се скупчиха на стълбите пред съда. Два телевизионни микробуса, паркирани на тротоара, бяха заобиколени от полицейски коли. Светлината от прожекторите го заслепи. Телевизионните камери заработиха. Дотук беше със специалното изслушване за екстрадиране „при закрити врати“.

… отключи белезниците или ще стрелям!…

Заложничката й се пресегна с ключа и я освободи от белезниците.

Кайл извика:

— Рейвън, не я убивай. Тя просто си върши работата.

Вече със свободни ръце, Рейвън размаха пистолета във въздуха и изкрещя:

… всички да отстъпят!…

Репортерите и операторите се изпокриха зад автомобилите и микробусите. Трима полицаи извадиха оръжията си.

— Говори агент Дуган. Не можеш да застреляш всички, Рейвън! Слушай д-р Кайл. Остави пистолета!

Тя изблъска настрани полицайката и насочи дулото към собственото си слепоочие.

— Давай, г-н ФБР. Можеш да изпратиш трупа ми до Гърция, където ще могат да измъчват Рейвън както си пожелаят.

— Не ти трябва мъртва — изкрещя Кайл към Дуган.

… слушай психоаналитика ми, или никога няма да разгадаеш останалата част от гатанките…

С пистолет все още насочен към главата си, тя се доближи до една полицейска патрулка и заповяда на полицая зад волана да излезе. Той се огледа неуверено.

Началникът на полицията извика:

— Прави каквото ти казва!

Рейвън измъкна от кобура на полицая пистолета му, седна на шофьорското място и се провикна:

… ако някой от вас ме последва, ще й пръсна мозъка…

През пронизителния шум от свистенето на гумите се чу да вика:

… майко, ето ни, идваме! готова или не…

Хората втрещено я наблюдаваха как шофира нестабилно по средата на улицата, хванала с една ръка волана, докато с другата държи пистолета, насочен към главата си.