Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (53)

Петдесета глава

Уейбридж, Охайо

Доктор Мартин Кайл приключи сутрешната си лекция, посветена на разрива между Фройд и Юнг. Докато неговите студенти дипломанти и докторанти се изнизваха от аудиторията, той беше доволен да долавя части от разгорещени спорове за разликите между психоанализата и аналитичната терапия.

Събираше бележките си, когато мъж и тъмнокоса жена се приближиха до катедрата му.

— Професор Кайл, аз съм Франк Дуган, специален агент от ИМК.

— ИМК?

— Имиграционен и митнически контрол.

Мъжът посочи към жената.

— Това е агент Тия Елиаде от Атинските антитерористични сили.

— Елиаде? Капитан Елиаде вече ме разпита в Атина. Сега пък какво искате от мен?

Дуган обясни учтиво.

— Гръцкият посланик в Съединените щати е подал официална молба към американските сили за национална сигурност да подпомогнат издирването на беглец, на когото вие сте помогнал да премине незаконно границата.

— Не разбирам за какво говорите.

Жената се обади:

— Искаме да ни отговорите на няколко въпроса.

Д-р Кайл погледна часовника си.

— След половин час трябва да водя семинар.

— Пътувахте ли вчера с полет 241 на гръцките авиолинии от Атина до Кълъмбъс? — попита тя.

— Да.

Дуган го наблюдаваше съсредоточено.

— Искаме да научим подробностите от повторното ви влизане в САЩ.

— Кой се нуждае от тази информация?

— ЦРОВП.

— В превод?

— Централен разузнавателен отдел в подкрепа на правоприлагането — каза Дуган.

— Когато отпътувах от Атина, обърнах всичките си евро банкноти в по-малко от петстотин долара и декларирах всичко, което бях закупил в Гърция…

— Вижте, не става въпрос за вас — каза жената. — Една стюардеса съобщи, че сте слезли от самолета заедно с руса жена в инвалидна количка. Жената е била в безсъзнание.

— Беше изпаднала в хистерия, халюцинираше. Аз съм психиатър и по молба на персонала на самолета се заех да я успокоя. Стюардесите могат да свидетелстват, че жената сама ми даде разрешението си да й помогна.

— И вие я ескортирахте през митническия и паспортно-визовия контрол, докато бе още в безсъзнание? — попита Дуган.

— Точно така. Тя беше под моите грижи по това време.

— Паспортът и шофьорската книжка, с които е влязла в държавата, е откраднала от Марша Удс.

— Не бих могъл да зная това.

— Д-р Кайл, става въпрос за вероятна терористична атака над САЩ — каза агент Елиаде.

— Не мога да повярвам.

— Просто повярвайте — натърти Дуган. — Според параграф 53.1(Б) от Акта за безопасност на родината, за всеки американски гражданин е незаконно да напуска, да прониква или да се опитва да прониква на американска територия без валиден паспорт.

— Казах ви, не съм могъл да зная, че паспортът й е бил краден.

Жената продължи:

— Научихме, че е използвала кодово име, докато е пребивавала в Гърция.

— Кодово име. Звучи ми доста мистериозно…

— Донякъде е така — кимна Дуган. — Би трябвало тя да ви се е представила с някакво име по време на полета. Какво можете да ни кажете?

— Поверителността между лекар и пациент не ми дава право да идентифицирам някого, който е под моя отговорност, освен ако няма съдебно разпореждане.

— Националната сигурност отменя лекарската поверителност.

— Честно казано, не знам в какво бих могъл да се забъркам. Мога да бъда съден, да изгубя разрешителното си да практикувам. Наистина ми е нужно разпореждане от съдия.

— Подготвили сме се — каза Дуган. — Преди да дойдем при вас, уредихме изслушване „ex parte“ за рендиция на избягал престъпник.

— Не съм юрист. Какво означават „ex parte“ и рендиция?

— Ще разберете, когато се изправим пред федералния съдия в окръжния съд в Кълъмбъс. Веднага след като прочетохме показанията на стюардесата, телефонирахме в офиса на главния прокурор и уредихме спешно изслушване за екстрадиция. Съдия Кармен Родригес ни очаква след час.

— Не мога да пропусна семинара си.

— НСОС.

— Което означава…?

— Националната сигурност отменя семинарите.

— Разбирам. Може ли да отида до тоалетната, преди да тръгнем?

— Вървете. Не бих искал да спираме по пътя.

Отиде до тоалетната и влезе в една от кабинките. Ръката му трепереше, докато натискаше бутоните на мобилния си телефон.

Прозвуча монотонен глас:

— Американски съюз за граждански свободи. С кого да ви свържа?

— С Брус Колман — прошепна той. — Спешно е.

Няколко секунди по-късно се чу:

— Колман на телефона.

— Брус, Марти Кайл се обажда. Имам нужда от адвокат. Агент на ФБР и агент на гръцките антитерористични сили ме отвеждат в Кълъмбъс за „ex parte“ изслушване. Какво е ex parte?

— Съдебна процедура, заведена едностранно, без да се известява или призовава другата страна. Няма да им трябваш там.

— Не аз съм „другата страна“.

— Тогава кой?

— Жена, на която се опитах да помогна като лекар по време на полета ми от Гърция. Ще ме изправят пред съдия Кармен Родригес в Кълъмбъс.

— Тя е федерален съдия. Звучи сериозно.

— Рендиция същото ли е като екстрадиция?

— Не точно. Рендиция означава прехвърляне в друга държава, където — неофициално — в повечето случаи се извършва груб разпит, по начин, по който ние не можем да го провеждаме тук в Щатите.

— Брус, можеш ли да ми помогнеш?

— Офисът ми е близо до съда. Ще дойда.

Когато чу вратата на тоалетната да се отваря, бързо мушна телефона в джоба си. Пусна водата и излезе, като дълго време си ми ръцете и ги три с хартиените салфетки.

— Трябва да се размърдаме, д-р Кайл. Не искаме да караме съдия Родригес да ни чака.

Последва агентите до един черен мерцедес. Когато влязоха в колата, гъркинята каза:

— Между другото, д-р Кайл, като последовател на Юнг, навярно се занимавате с различни митове и легенди, нали?

— Точно така.

— Някога чували ли сте за богиня без лице?

— Какво общо има това с така наречената бегълка?

— Не, става дума за нещо друго — махна с ръка агент Елиаде.

Той порови в паметта си.

— Ами, съществува Лейнт, която е отпреди времето на гръцката и римската митологии. Всичко, което знаем за Лейнт е, че тя е била етруска богиня, която е чакала с етруския бог Еита пред портите на подземния свят. Еита, също като Плутон, е бил архетип на образите, които…

— Няма значение — прекъсна го Дуган. — Ще оставим лекцията за някой друг път.

Д-р Кайл се загледа в хълмовете, докато пътуваха на запад към Кълъмбъс. Кой би могъл да предположи, че ще се наложи да обяснява пред съдия защо е помогнал на психичноболен човек, издирван от гръцките антитерористични сили, да влезе нелегално на територията на САЩ? Една жена, която — ФБР, ЦРУ или който и да е там — възнамеряваха да изпратят обратно в Гърция, за да бъде измъчвана.

И какво общо би могла да има тази съблазнителна жена, която се бе идентифицирала с Нике, богинята без крила, с някаква богиня без лице?