Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (74)

Седемдесет и първа глава

Рейвън знаеше, че Кайл греши. Алекси я обичаше. Те ще заживеят заедно.

— Сигурно е било ужасно — каза той, — да си тук сама и да преживяваш отново ужасите от миналото.

Искаше да му каже, че не е била тук сама, но дали беше готов да чуе за нейните духове пазители? Тя се вкопчи в ръката му.

— Сега, щом си тук да ме пазиш, никога отново няма да съм самотна.

— Звучи като пророчество.

Когато челото му се набръчка в гримаса, момичето усети, че нещо не е наред.

Алекси се огледа из стационара.

— Тук е удобно, като в истински дом. Има само един проблем. Леглото е твърде тясно и за двама ни.

— В апартамента на баща ми на петия етаж има двойно легло.

Момичето забеляза изненадата му.

— Можеш да се качваш нагоре?

— Опитвам се да се справя със страха си от високото.

Тя го поведе към петия етаж. Толкова отдавна не са били заедно. Изведнъж, оказала се за момент извън тялото си, тя някак усети, че смъртта приближава.

… стига си била толкова мрачна, не разваляй момента…

Ръката й потрепери, щом се протегна към бравата.

— В тази стая веднъж видях нещо, което сега е много болезнен спомен.

— Отърви се от него. Не ти трябва да носиш тези ужасни видения в лег…

— Правилно ли ще постъпя, ако предам паметта на баща ми? Той не би искал никой да знае.

— Да не е изневерявал на майка ти?

— Още по-лошо.

— С някоя от медицинските сестри?

— Много по-лошо.

— Ти и аз сме сродни души, Ники. Баща ти насилвал ли те е?

Тя се спря, щом той я нарече Ники. После погледна към ръката върху дръжката на вратата. Нейната ли беше? Тя не можеше да отвори вратата.

— Никога не ме е докосвал. Случи се на един пациент. На едно момче, което ми харесваше. Баща ми наричаше това, което имаше между нас, любов между кученца. Видях го как изнасили моето кученце.

— Това е противно.

— Беше върху него и момчето викаше: „Не искам вече, д-р Слейд! Боли ме! Ще кажа!“.

— Баща ти е заслужавал да умре.

— Има и още — каза тя. Отиде до леглото и дръпна завивката. — Ако го видя отново, може би това ще ми помогне да изтрия спомена от съзнанието ми.

Чаршафът отдолу беше замърсен с нещо кафяво.

— Това е засъхналата кръв на моето любимо кученце. То не се самоуби, както написа баща ми в доклада. Видях как баща ми преряза гърлото на момчето. Това се случи, когато ме вкара за втори път в лудницата.

— Защо не е изхвърлил чаршафа?

— Не мисля, че се е връщал отново в тази стая.

Тя си събу джинсите и бикините, съблече си блузата и разкопча сутиена.

— Какво правиш?

— Приготвям се да правим любов.

Разкопча колана му и започна да смъква панталона.

— В това легло? Та това е извратено.

— Такава съм аз. Извратена. Доктор Кайл каза, че трябва да наводня съзнанието си с образи. Ако го направим на същото място, където баща ми го изнасили и уби, може би ще мога да се освободя от злото. Защо не се бях родила момче…

— Не мога да правя любов с теб в това легло, Ники.

— Много добре те познавам, Алекси. Можеш. — Тя свали боксерите му. — Виждаш ли, разбира се, че можеш.

— Аз искам, Ники, но няма да осквернявам последния път…

— Защо последен?

— Обичам те, Ники.

— Ако наистина е така, нямаше да отрежеш крилата ми. Ще ме убиеш ли след това?

— Ники, говориш глупости.

— Докажи ми тогава.

Момичето го издърпа върху себе си.

Рейвън потрепери, когато той започна да я целува по гърлото, гърдите, корема. Прекара ръцете си по кръста й, между краката и започна да я гали. Тялото й затрепери.

Той беше безкрайно нежен. Сетне се задвижи по-бързо. И още по-бързо. Докато тя започна да вика.

Киноекранът се заниза в забавен каданс. Камерата се издигна към облаците, носещи се в небето.

 

 

Алекси се отдръпна от нея и се изпъна с ръце под главата.

— Обикновено след секс заспивам, но сега съм напълно буден.

— Ще ти донеса чаша топло мляко. Това ще ти помогне.

Той кимна.

— Денят беше дълъг. Имам нужда от сън.

Както беше гола, тя се запъти към стаята за почивка на сестрите и прегледа запасите си. Млякото на прах щеше да свърши работа. Сложи чайника върху котлона и бързо го запали. Добре. Всичко бе под контрол. Докато наливаше млякото в чашата, си спомни за приспивателния прах. Щеше да му помогне да си почине пълноценно. Добави праха и отнесе чашата до спалнята.

— Това ще те отпусне.

Той я изпи.

— Оценявам, че се грижиш за мен.

— Отсега нататък добре ще се грижа за теб.

Клепачите му премигнаха, после се затвориха. Скоро започна да диша равно и дълбоко. Тя го зави с одеялото и се излегна до него.

Очакваше да заспи бързо, но Алекси изпъшка и се завъртя на една страна. Започна да мърмори в съня си: Чистачите… Тръбичките… Климатиците духат… Духат срещу враговете ни…

Той смънкваше думите отново и отново. Какво мърмореше насън? Какви чистачи? Тръбички? Климатици?

Спомни си думите на Кайл за смъртта, причинена от антракс. Как убива деца, бебета. Бавно. Ужасяващо.

Беше любопитна да види какъв подарък й е донесъл. Излезе от спалнята и отиде до някогашния офис на баща си в съседство. Защо не можеше да понесе мисълта дрехи да докосват тялото й? Може би й се искаше да е Ева в Райската градина? Още преди дървото, преди ябълката? Преди падението?…

Тя разкъса кафявата хартия на пакета. Алуминиево куфарче. Какъв беше този подарък? Опита се да го отвори, но то имаше ключалка със секретно заключване.

… пробвай със седемнадесет…

Започна да брои. 1–7. Н бе четиринадесетата буква в азбуката. 1-7-1-4. Нагласи цифрите. Ключалката щракна и се отключи. Вътре, обвити в памук видя десетки тънки стъклени тръбички. Всяка от тях през средата имаше кожена лента с капси, като кучешка каишка.

Алекси възнамеряваше да разпръсне антракса в трите сгради, които беше набелязал. Кайл й бе обяснил последиците. Хора, които се задавят, посиняват. Мъже, жени, невинни деца.

Забеляза под памучната вата да се подава нещо зелено. Внимателно я повдигна и видя пачките от стодоларови банкноти.

Това ли бяха парите, които му помогна да открадне от атинската банка? Пари, с които да се заплати за ужасяващата смърт?

Но защо металните капси на кожените каишки бяха насочени навътре към стъклените тръбички?

 

 

После… си спомни… за едно момче от училището й, което в замяна на целувка й бе подарило кожена гривна. Валеше дъжд. Те се скриха в един хамбар. Целуваха се, прегръщаха се. След известно време китката я заболя, щом съхнещата кожа на гривната се сви. Закопчалката й се впи в кожата.

… каишката на тройното куче счупва пълните със смърт стъкла…

Спомни си една от лекциите на Тедеску, в която каза, че дванадесетата задача на Херкулес е била да хване триглавото куче.

Но капсите на тези кожени кучешки каишки бяха насочени срещу тръбичките. Ако се намокрят и свият капсите ще счупят тръбичките. Но как това ще разпръсне антракса?

… горещо-студеното дихание на Еол изхвърля всичко от арсенала…

Климатиците!

Взе мобилния телефон на Алекси, порови в менюто и откри програмирани списъци. Имена и телефони с думата Чистачи.

… не бойни отряди, а чистачи, които чистят тези сгради през нощта…

Трябваше да каже на Марти. Набра с треперещи пръсти номера на Кайл.

Един уморен глас каза:

— Какво?

— Не се връщай в лудницата — прошепна тя. — Алекси е тук. Говореше на сън. Когато се събуди, съм сигурна, че ще ме убие. Донесе тръбички, пълни с антракс. Ще ги раздаде на чистачите — не на бойците — в трите набелязани сгради. Те не са атентатори самоубийци. Ще разполагат с достатъчно време да се измъкнат. Докато чистят сградите през нощта, ще намокрят кожените ленти с капсите и ще сложат всяка тръбичка във въздуховодите на климатиците. Щом кожата изсъхне и се свие, металните капси ще счупят стъклените тръбички. Горещо-студеното дихание на Еол от климатиците ще издуха спорите на антракса из всяка от сградите.

Чу го как изпъшка.

— Хиляди ще умрат.

— Какво да направя?

— Бягай.

— Къде? Мразя го, но не мога да го оставя.

— Ще се обадя на отряда за бързо реагиране и на щатските шерифи.

— Няма време. Ще се оправя сама.

— Как?

… счупи проклетите тръбички…

— Никой да не влиза в лудницата, дори и ти — каза тя. — Този прах ще се разпръсне из цялата сграда.

— Рейвън, чакай…!

Тя затвори.

Усети, че Алекси е зад нея.

— С кого разговаряше?

Рейвън изпусна телефона и грабна тръбичките от куфарчето.

— Какво не е наред, Ники? Защо си станала от леглото?

Младата жена се обърна към него.

— Ти си ме манипулирал. Знам, че ще ме изоставиш.

— Не е вярно. Ще те взема с мен в скривалището ми. Имам много пари. Можем дълго време да сме заедно.

Момичето вдигна една от тръбичките над главата си.

— Според това, което са ми казвали за антракса, ако я счупя, ще ни остане само една седмица живот.

— Кълна се, че планът е да те взема с мен.

— Кажи ми, че ме обичаш.

— Обичам те.

Рейвън протегна ръце.

— Една последна прегръдка? Искам да те усетя до себе си.

Алекси я прегърна.

Тя стисна тръбичката в лявата си ръка.

— Виждам, че все още ме желаеш — прошепна тя. — Целуни ме.

Ръката й се плъзна към устата й. Пъхна тръбичката между зъбите си. Преди той да успее да я спре, тя разтвори устните му с език и стисна със зъби тръбичката. Стъклото се строши в устите и на двамата. Тя не обърна внимание на ужасната болка.

Спаси хиляди животи с една самоубийствена целувка на смъртта.

— Не!

Рейвън прошепна през кървящите си устни:

— Никога няма да можеш да ме изоставиш, Алекси.

— Ти отново си полудяла. Аз изчезвам.

— Твърде късно е, Алекси. Това беше смъртоносна антраксова целувка.

— Значи ще умра като мъченик. Все още имам достатъчно време, за да посея драконовите зъби от останалите стъкленици.

Тя се отскубна и спря до парапета. Спря и погледна надолу към стълбите. Затвори очи. Пое си дълбоко дъх. Какво да се прави. И без това щеше да умре.

Докато се препъваше надолу по извитото стълбище, счупи няколко тръбички в стената. Изправи се на крака и отново побягна надолу. Той бе зад нея. Рейвън хвърли още тръбички.

Четвърти етаж. Трети. Втори. Първи.

Всички тръбички бяха счупени.

Мъжът я хвана.

— Не знаеш какво направи.

— Ти каза, че сме сродни души. Спасих хиляди невинни души, както и нашите.

— Ти си напълно луда!

Момичето се засмя.

— Разбира се. Няма да могат да разрушат нашата заразена лудница с години. Можем да се любим тук, Алекси, докато посинеем. Нека да използваме последните дни, докато все още имаме плът.

Той се отдръпна.

— Тръгвам си.

— Къде можеш да избягаш, щом носиш смъртта в себе си? Смъртта, която донесе, зарази цялата лудница. Имаме около една седмица, за да правим любов в нашата луда гробница.

— Тъпачка! Какво говориш? Нямаме никакво време.

— Вярваш ли в задгробния живот, Алекси?

— Да, но предпочитам този живот.

— Ще бъдем заедно дълго време, Алекси.

— Какво имаш предвид? Колко дълго може да бъде?

Тя прошепна в ухото му:

… ако цитирам „гарванът“ — завинаги…