Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (61)

Петдесет и осма глава

Уейбридж, Охайо

Рейвън прекара език по напуканите си устни. Отвори очи. Опита се да стане, но чаршафът бе здраво стегнат около тялото й. Защо санитарите в лудниците винаги я завързваха? Какво бе направила този път?

Имаше само един начин да се почувства истинска. Под чаршафа задраска с нокти по стомаха си. По-дълбоко. По-силно. Разкъсваше кожата. Миризмата на кръв се процеди през завивката. Беше хубаво да си отново себе си.

Чу вратата да скръцва. Натенсън я гледаше.

— Хари, ела! Лудата пак започна!

— Добро утро, сестра. Кога е следващият ми сеанс с Марти? — запита тя.

— Ще се видиш с д-р Кайл, когато си спокойна и си в състояние да се контролираш.

— Сега съм добре.

Натенсън я огледа от горе до долу.

— Ще видя кога д-р Кайл може да те вмъкне в графика си.

— Обади му се. Сигурна съм, че веднага ще иска да се видим.

— Наистина ли? — Тя взе телефона си. — Ако престанеш да си раздираш кожата, ще видя какво ще каже той.

Рейвън й се изплези.

— Ако искаш, го отхапи. Не ми пука — подметна през рамо сестрата. — Може би тогава ще млъкнеш.

Натенсън се свърза с д-р Кайл, намръщи се и затвори телефона.

— Ще те приеме сега. Отложил е обяда си.

— Казах ли ти…

Лицето на медицинската сестра се зачерви. Тя натисна копчето на интеркома и нареди:

— Санитар Хари Нютън да се яви в стационара.

След малко санитарят дойде и помогна на Натенсън да разхлаби чаршафа.

— След като се измие и облече, я отведи в офиса на доктор Кайл. Погрижи се да не се разхожда наоколо.

Докато Хари Нютън я водеше по коридора, тя забеляза как й хвърли бърз поглед и дискретно облиза устните си. Може би беше санитар-вампир, възбуден от миризмата на нейната кръв?…

— Не мисля, че е правилно сестра Натенсън да казва, че си глупав, Хари. Ти очевидно си много интелигентен. Чух я да казва на една от другите сестри, че ставаш само да водиш лудите насам-натам. Не трябва да говори така зад гърба ти. Само да не се разбира, че си го чул от мен.

— Мерси. Устата ми е заключена! — и той направи знак пред устните си.

Той се усмихна и Рейвън разбра, че е намерила първия си съюзник в университетската болница.

Отведе я до офиса на Кайл. Рейвън си напомни, че трябва да остане спокойна и да се владее. И да не отблъсква психиатъра.

— Извинявай, че попречих на обяда ти, докторе. Благодаря, че ме прие.

— Няма проблем. Без това не бях много гладен. — Той се облегна назад. — Разбирам колко ти е трудно.

— Само за информация да ти кажа — не мисля, че е редно сестра Натенсън да твърди, че след като Юнг е бил расист, симпатизиращ на нацистите, то тогава и ти сигурно си такъв.

— Някои противници на Юнг казват тези неща, но не е била негова вината, че Хитлер е използвал концепцията за расовото съзнание, за да оправдае така наречената арийска раса.

— Знаех си, че Натенсън греши. Ти не си от онези психиатри, които вярват в такива неща.

— Знаеш ли коя си днес?

Тя закри очите си с ръка.

— Не съм много сигурна. Това означава ли, че съм луда?

Кайл въздъхна.

— Това е нещо, което трябва да установя — за пред съда.

— Ами, понякога чувам две имена — Ники Аптерос и някоя, с името Рейвън Слейд.

Той се облегна на лактите си върху бюрото и се наведе напред.

— И коя от тях разговаря сега с мен?

— Рейвън. Поне така си мисля.

— Кое те кара да си го мислиш?

— Ники е тази, която иска да спи с теб.

— Рейвън, преди да продължим, ще трябва да изясним нещо. Границите са много важни. Не можем да ги нарушаваме.

Момичето кимна.

— Между държавите, нали?

— Между пациента и терапевта.

— Ох…

— Какво чувстваш в момента? — попита докторът.

— Тъга. Майка ми бе разстроена, когато близначката ми умря и аз се родих. Тя знаеше, че баща ми иска момче. Може би затова съм постоянно депресирана. Депресията наследява ли се?

— Някои изследователи твърдят, че може би склонността към депресия е наследствена.

— Ти си сексист, също като баща ми.

— Аз не съм баща ти.

— Всичките мъже психиатри са еднакви — вдигна рамене тя. — Ще ме предадеш ли в съда?

— Трябва да кажа на съдията какво мисля. Ако успея да я убедя, че се нуждаеш от лечение в психиатрия, тогава може би няма да одобри екстрадицията ти за Гърция.

— Ще ти повярва ли?

— Нареди ми да използвам мигновена имплозия.

— Какво е това?

— Помниш ли, когато ти показах онези снимки с огъня? Това беше част от терапията.

— Да бе. Обзалагам се, че това казват всички садисти на жертвите си.

— Аз не съм садист, Рейвън. Това е единственият начин на лечение, за който имаме време. Преди го наричаха наводняваща терапия. Пациентите се „наводняват“ с образи, които показват техните най-големи страхове. Отново и отново, докато тези неща изгубят доминиращата си сила над съзнанието.

— Точно като пламъците, които убиха Клечката.

— За какво говориш?

Рейвън му описа атентата в Пирея.

— Мисля, че трябваше да умра тогава.

— Но кой наистина е бил там? Ти била ли си?

— Не знам.

— Това ще ни помогне. След като не знаеш коя си, съдийката най-вероятно ще отсъди, че не си в състояние, подходящо за екстрадиция.

— Благодаря ти, че ми каза. Значи няма защо да се бърза?

— Съдийката определи краен срок за лечението, преди да отсъди.

— Знам, че в Америка процесите са публични. Ако Алекси присъства, ще помисли, че съм го предала.

— Това не е процес, а изслушване. В интерес на националната сигурност процесът ще се проведе при закрити врати.

— Той пак ще ме открие и ще ме изтезава, за да му кажа някакви неща, които не помня.

— Поисках да ши бъде осигурена по-сериозна охрана.

— Наистина ли? Дай да те прегърна.

— Границите, Рейвън!

… майната им на границите…

— Следващия път ще говорим за това.

… говоря и чакам… говоря и чакам… все едно и също. вече ми писна да говоря. какво ще кажеш за малко екшън?…

— Сеансът свърши, така че можем да прекратим говоренето.

… не! сега аз съм наред, не ме отпращай…

— И друг път сме говорили за това. Има правила и ограничения.

Той натисна бутон върху телефона си.

— Хари, придружи пациентката обратно до отделението. Свършихме за днес.

— Мразя те, Марти. Не ме отпращай.

 

 

Хари я заведе до стаята й. Тя му предложи да влезе при нея, но той поклати глава и я заключи. Когато си тръгна, тя издърпа чаршафа от леглото си и започна да го накъсва на ленти. Сетне ги върза една за друга и уви единия край за врата си. Къде можеше да завърже другия край? Освен мивката и тоалетната, стаята бе празна. Нямаше никакви тръби или стърчащи лостове. Трябваше предварително да провери.

После се загледа в отвора на вентилацията. Можеше да го завърже на решетката. Двойно завързване на лентите на достатъчно късо разстояние, за да успее да се обеси. Тя се качи на леглото и завърза свободния край за едно от ребрата.

Някой й беше казал, че мъжете изпитват много силен оргазъм, когато ги бесят. Дали и при жените е същото?

… готова или не, идвам…

Вратата изведнъж се отвори. Хари и още един санитар влетяха в стаята и я смъкнаха долу.

… тялото си е мое, животът също. нямате право да ме спирате, имам право да сложа край на страданията си…

Те взеха чаршафеното въже и излязоха. Тя се отдръпна от вратата и се огледа. Нищо.

… добре тогава, двете ще се удавим…

Застана на колене и пъхна глава в тоалетната чиния. Но щом в носа й навлезе вода, главата й сама се вдигна.

… нищо не мога да направя както трябва, безполезна съм, за нищо не ставам… само ако можех да отлетя, но те ми отрязаха крилата… не е честно, богинята на победата принадлежи на всички хора… победа за хората, за хората, от хората, над хората, в шпионката… шпионката от фройд ли идва? фройд носи ли нашийник? кой се страхува от големия, лош вълк? бабо, каква голяма глава имаш! духай ми! кой стои гол до вратата?…

… как мога да се видя без огледало? това може да означава само, че ще трябва да унищожа рейвън, за да ме заобича алекси…

… ако кучката натенсън ме заведе отново да си взема душ, ще си прасна главата в плочките и ще съм свободна да прекарам останалата част от живота си с него…

Тази мисъл я направи толкова щастлива, че тя се ухили на Натенсън.

— Благодаря ти, че си толкова добра към мен. Наистина имам нужда да си взема един душ.

— Значи сме малко дяволити днес?

— И ти ли? На никого няма да кажа.

Натенсън поклати глава.

— Хайде, трябва да те измием.

Рейвън се сви от страх.

— Не искам никой да ме докосва!

— Знаеш ли, вместо душ мисля, че имаш нужда от вана.

— Една хубава и гореща вана ще ми оправи нервите.

— Баните са натам.

Сестрата я заведе до една стая с вана, върху която имаше полиетиленово покривало с дупка в средата.

— Дамата има нужда от успокояване на нервите, момчета. Хайде във ваната.

— Наистина ли е нужно? — попита Хари.

— Не ти решаваш.

— Не съм толкова глупав, колкото си мислиш. Тя е психичноболна. Защо я наказваш?

Гласът на Натенсън стана остър.

— Хари, ако напиша лоша препоръка, никога няма да си намериш свястна работа.

Той се натъжи. Двамата с другия санитар я вдигнаха и я вкараха във ваната.

— Няма нужда да ме напъхвате. Искам само да се изкъпя.

— Видя ли? Тя сама иска — каза Натенсън.

Промушиха главата й през дупката на покривалото.

— Приготви се, Рейвън.

Другият санитар завъртя крана. Ледена вода! Като онзи път, когато Алекси я изкара от килера и я изкъпа със студена вода.

Медицинската сестра се засмя, вдигна полиетиленовото покривало и изсипа вътре кофа с натрошен лед.

— Х-хари, ще замръзна. Спаси ме!

Раменете на Хари увиснаха и той поклати глава.

Рейвън стисна тракащите си зъби. Затвори очи. Стисна силно и устните си. И след това припадна.