Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (43)

Четиридесета глава

Ашраф

Малко след полунощ Лагерист стана от леглото си напълно облечен и се измъкна от мъжките помещения. Той се бе приготвил още щом засече разговора между Фатима и нейния генерал. Ако искаше да върне обратно в Атина Рейвън, за да бъде разпитана, трябваше да действа бързо.

Промъкна се през сенките към помещението, където Фатима я бе заключила. Докато завърташе дръжката на вратата, чу Рейвън да пищи отвътре. Затича се и светна с фенерчето си. Някакъв мъж, легнал върху нея, виеше от болка. Тя забиваше нещо в окото на предполагаемия изнасилвач. Мъжът я пусна. Рейвън продължи да го мушка във врата. Отново и отново. Нападателят издаде гъргорещ звук и се свлече от нея.

Момичето погледна към лъча на фенерчето.

— Ела ми, копеле. И ти ли искаш от същото?

— Не се страхувай — прошепна той.

— Стой там. Ако ме докоснеш, ще те намушкам в топките. Или само жените в МЕК имат топки?

— Тихо!

— Опитай се да ме изнасилиш и ще ослепееш като този тип.

— Тук съм да те освободя. Ако дойдеш с мен, ще живееш.

Той ритна насилника й в главата и го избута настрана.

— Какво имаш да губиш?

Мъжът я хвана за ръката и я изправи на крака.

— Слушай. Ще се движим бързо и тихо. Ако някой ни спре, ще кажа, че те водя да те пребия с камъни и да те заровя в пустинята.

— А така ли е наистина?

— Вече ти казах, че ти помагам да избягаш.

Рейвън го последва по празните улици, пълни с парцали от униформи и догарящи въглени.

— Къде са всички?

— След празника сега повечето спят.

Лагерист я заведе до края на лагера и й помогна да се качи в джип, паркиран пред една сграда. Но вместо да запали двигателя той освободи ръчната спирачка.

— Какво правиш?

— Шшшт!

Изтича до задната част на колата и започна да бута. Отначало джипът тръгна бавно. После се засили по наклонения участък, докато преминаха спалните помещения. Той запали двигателя. Удари спирачки пред оградата с бодлива тел и излезе. Нави телта и отвори дупка, голяма колкото да може да премине джипът, после се качи обратно и подкара към тъмнината.

— Предварително си отрязал оградата?

— Планирал съм всичко.

— А какъв е планът ти за мен?

— Скоро ще разбереш. Отпусни се и затвори очи. Ще пътуваме около час.

— Можеш ли да ми кажеш къде отиваме?

— До един кюрдски район в Северен Ирак, където преди време МЕК помогнаха на Саддам да обгази хиляди хора. Територията на пешмергите.

— Какво е пешмерги?

— Означава тези, които се изправят пред смъртта.

Момичето си пое дълбоко дъх.

— Сред тях ще бъда като у дома си.

— Спи. Очаква ни дълго пътуване.

Тя притвори очи и, изглежда, леко се отпусна. Той забеляза, че продължава да стиска оръжието си. Една малка пиличка за нокти.

 

 

Джипът спря и Рейвън се събуди.

… къде се намираме?…

Той се учуди как гласът й сега бе променен от алт в сопран.

— На едно малко летище.

… никъде няма да летя…

— Няма друг начин.

… тогава ме върни…

— Невъзможно.

Тя се стегна и изпъна тяло, за да му попречи да я издърпа навън. Одраска го по ръката с пилата за нокти. Щатски шериф от ЗЕТС се появи зад нея и нахлузи на главата й качулка. Момичето се съпротивляваше, докато той я издърпваше от джипа и връзваше ръцете й със самозатягащи се пластмасови ленти.

… мислех, че ще ми помогнеш…

Лагерист я избута нагоре по стъпалата, през вратата на самолета и я хвърли върху една седалка. Закопча я с колана, а после махна качулката.

Тя закрещя.

… не мога да летя…

— Не ти и трябва да можеш. Самолетът ще го направи вместо теб.

… развържи ми ръцете…

— Ако обещаеш да си послушна.

… обещавам…

Махна й пластмасовите ленти.

Рейвън си разтърка китките.

… беше ли необходимо това?…

— По начина, по който се съпротивляваше, докато те качвах, бих казал, че беше.

… добре, съжалявам, къде ме водиш?…

— Не аз. Щатските шерифи ще те върнат обратно в Атина.

… не. искам да се прибера в охайо…

— Още е рано. Преди това гръцките антитерористични сили имат да ти зададат няколко въпроса.

… не съм сигурна, че аз съм тази, която има отговорите…

— Искаш ли някакво питие, преди да сте излетели?

Тя се огледа объркано, после се отпусна в седалката.

— Разбира се, ром и кола ще е чудесно.

Рейвън набързо го изпи и мъжът й наля още една чаша. И после още една. Промяната на гласа й го стресна. Сега бе по-дълбок, като алта, който бе чул преди.

Помагачът й отиде до врата и извади секретния си телефон.

— Зъболекар… Зъболекар… Тук е Лагерист. ЗАТС ще излети всеки момент. Вятърът е благоприятен. Би трябвало бързо да пристигне. Могат да останат на пистата в атинското летище „Хеленикон“ само около десет минути. Уреди пратката да бъде взета и предадена на капитан Елиаде.

Отново я погледна.

— Вече трябва да те оставям. Късмет!

— Добре — каза тя. — Предполагам, че аз съм пратката, но не се оплаквам от зъбобол. Защо, по дяволите, се свърза с някакъв зъболекар?

Той се обърна и се спусна по стъпалата. Докато гледаше как самолетът се издига, усети, че изпита съжаление към нея. Тази малка кавгаджийка! Но капитан Елиаде бе добре известен в средите на разузнаването като специалист по груб разпит, който вярва в силата на болката.