Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (17)

Четиринадесета глава

Крит, Гърция

Самолетът на ЗЕТС кацна. Дуган излезе и огледа малкото летище.

— Къде сме, по дяволите?

— Крит — отговори шерифът.

— Мислех, че ще летя до Атина.

— Заповед от последните минути нареди да проникнеш по заобиколен маршрут. Твоята свръзка ще осъществи контакт. Паролата е Преминаване на реката.

Шерифът прибра подвижната стълбичка и му махна за сбогом. Самолетът отлетя.

Дуган заоглежда мрачния пейзаж наоколо. Нямаше идея как, по дяволите, ще направи свръзка с офицер от ЦРУ, базиран в Кипър, когато се намира в някакъв затънтен край на Крит.

Няколко минути по-късно до него спря раздрънкан жълт мерцедес. Мъж с прошарена коса отвори вратата.

— Такси?

Дуган поклати отрицателно глава.

Шофьорът разпери ръце.

— Казал ми да дойда тук за теб от самолет да премине река. Това твое такси.

Ясно. Качи се в таксито и се отпусна. Очевидно отсега нататък неговите действия ще бъдат контролирани — или по-точно навързвани — от неговата свръзка Харон.

Шофьорът се насочи към място с ниски сгради.

— Как се казва този град?

— Ираклион.

Със сигурност доста далеч от Атина.

Колата спря до някаква сграда, боядисана в кафяво.

— Втори етаж. Стая 204.

Много добре. Тайна квартира на ЦРУ. Той се изкачи по разнебитените стълби и почука на вратата. Никакъв отговор. Почука отново. Вратата се открехна колкото й позволяваше веригата.

— Паспорт.

Дуган подаде документа си през процепа. Няколко секунди по-късно вратата се разтвори и плешив мъж се вгледа в него през очила с черни рамки.

— Добре дошъл в Ираклион, Спирос Диодорус.

— Мислех, че ще се срещнем в Кипър.

— Заповядай. Седни. Полетът ти сигурно е бил изморителен. Ще ми правиш ли компания за едно питие? Силната гръцка водка ми притъпява зъбобола.

— По-добре да отидеш на зъболекар.

— Разбира се, Зъболекар, нали точно затова си тук.

— Мислех, че ще започна да практикувам в Атина.

— Ще се качиш на нощния ферибот до Пирея.

Значи Харон — който е превозвал мъртвите през Стикс — ще го напътства. Мрачен щрих.

— Добре. Разясни ми ситуацията.

— Доктор Слейд ми се обади и каза, че дъщеря му е наизустила три строфи във формата на гатанки. Най-вероятно са шифровани планове за терористична атака над САЩ. Слейд каза, че е хипнотизирал Рейвън и е заложил постхипнотично внушение, за да остане блокирана паметта й, докато някой не каже фразата, която да я отключи.

— Каква е фразата?

— Нея чух заради виковете около него. После отекна пистолетен изстрел — по-късно научих, че Слейд се е самоубил.

— Какво следва да направим?

— Смятаме, че 17Н ще се опитат да извлекат от нея пророчествата на Тедеску. Ако не успеят или не могат да разгадаят гатанките, ще се опитат да й промият мозъка, за да се присъедини към тях.

— Стокхолмски синдром? В стил „Пати Хърст“?

— От по-ранните доклади на Слейд научих, че дъщеря му е психически нестабилна. Ако те успеят с промивката, твоята задача ще бъде да я освободиш и препрограмираш.

— Предполагам, че после ще бъде екстрадирана в Щатите със ЗЕТС?

— Планът не е такъв. Не я искаме обратно в Америка.

— Тогава какъв е?

— Предай я на гърците за груб разпит.

Мисълта за това го отвращаваше, но разбираше каква е целта на Харон.

— Аз говоря много добре гръцки, но никога не усвоих атинския диалект.

— Има много диалекти, присъщи на отделните острови — а те са повече от 160. Просто бъди убедителен. Студентите от Политехническия просто ще помислят, че си един от тях.

— Къде ще бъде полето ми на действие?

— В студентския квартал.

— Ще трябва да си намеря място за живеене.

— Нашата гръцка свръзка вече уреди един от техните агенти под прикритие да наеме стая за теб в пансион. Пансионът е известен с това, че в него живеят много от радикалните елементи.

— Поддръжници на 17Н?

— И фашисти, и антитурски расисти, и анархисти. Все закостенели хора, изпитващи омраза към Америка.

— Ясна ми е картинката. Цимбал ми каза, че ти ръководиш агент Лагерист в Революционната стража на Иран.

— Той вече не е там. Компрометира се, когато помогна на Елизабет и майка й да избягат от Иран, преди посолството да бъде превзето.

— Къде е той сега?

— Изниза се от Техеран заедно с оцелелите дисиденти. Сега е част от мъжкото формирование на Муджахидин ал Халк в Ашраф.

— По какъв начин ще се свързвам с всеки един от вас?

— Няма да се свързваш с него. Ще разговаряш само с мен. Ще въведа в секретния ти телефон моя номер с името Харон.

— Значи ти ще ме превозиш през реката до долния свят в Атина?

— Все още не, Зъболекар. Но ако нещо се обърка и видиш, че загиваш, не забравяй да поставиш монета под езика си.

— За какво?

— Таксата на Харон, за да те вози през река Стикс до ада.