Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (37)

Тридесет и четвърта глава

Ашраф

Навън мюезинът призоваваше за утринната молитва. Фатима се загледа в похъркващата Рейвън. Пресегна се и я разтърси енергично.

— Събуди се. Днес е денят, в който трябва да приемеш исляма.

— За какво говориш?

— Коранът предрича, че ти трябва да бъдеш спасена, Рейвън.

— Какво значи това?

— В петата сура на Свещения Коран, наречена „Трапезата“, има пасаж, който се отнася за синовете на Адам. Господ приема даровете на Авел, но не и на Каин. Каин е убил брат си. И пише: „И Аллах проводи гарван, който ровеше земята, за да му покаже как да скрие трупа на брат си. Рече: «О, горко ми, нима не мога да съм като този гарван, та да скрия трупа на брат си?» И стана един от съжаляващите“.

— В Корана се споменава моето име два пъти?^[1]

— Виждаш ли, била си избрана да преминеш към исляма.

— Но аз съм християнка!

Учителите на Фатима я бяха подготвили за този момент.

— Мюсюлманите приемат Авраам и Иисус за пророци. Но Мохамед — да се свети името Му — е бил провъзгласен за последния пророк. Сега разбираш, че ти не изоставяш вярата си, а просто я издигаш на следващо, по-високо стъпало.

— Какво трябва да правя като мюсюлманка?

— Да се молиш по пет пъти на ден.

— Това вече ми го каза. Но не отнема ли много време?

— Време, прекарано в подготовка за среща с Аллах в рая.

— Трябва да си помисля.

— Какво има да го обмисляш? Ислямът се разраства. Ние сме умма^[2], обединени в една мюсюлманска общност по целия свят. Знам, че винаги си се страхувала да не останеш сама. Като приемеш исляма, ставаш част от умма, и никога вече няма да си сама.

— Не знам…

— Времето изтича. Трябва да решиш дали искаш да приемеш исляма, или да прекараш остатъка от дните си в самота.

Рейвън замислено хвана кичур от косата си и започна да го усуква.

— Чуй ме, Рейвън. Освободи съзнанието си и ме слушай. Баща ти често те е приспивал с думите си. Сега слушай моя глас и заспи. Излез от тъмнината и върви при светлината на Аллах. Спи. Спи. Виж златните дюни, обрулени от пясъчната буря, виещите се пустинни пясъци, подобни на танцуващи дервиши.

Видя как тялото на Рейвън се стегна и челюстите й се стиснаха.

— Не се съпротивлявай, Рейвън или Ники, която и от двете да чува моя глас. Очите ти се затварят. Затварят се. Затваряш очи. Очите ти вече са затворени.

По тялото й разпознаваше, че се съпротивлява. Добре. Няма да е за дълго… Ако не успее да пробие постхипнотичната блокада на Рейвън, ще я заобиколи. Тъй като хистрионните личности лесно се поддават на внушения, ще поработи върху Ники.

— Спи, Ники. Знам, че те е страх от височини, затова ще обиколиш кулата на мюезина и ще приемеш исляма.

Момичето се закашля.

… как да го направя?…

— Кажи: „По своя воля приемам исляма“.

Устните на Ники се раздвижиха.

… добре…

Момичето я беше лъгало по този начин и преди.

— Покажи ми ръцете си, Ники.

Тя протегна ръцете си с разтворени длани.

— Добре, сега кажи: „По своя воля приемам исляма“.

Очите й се присвиха.

… добре, направих го. какво следва?…

— Повтори го на арабски: „Ашхаду ан лаа илааха иллАллах“, превежда се като: „Свидетелствам, че няма друг бог, достоен за почит, освен Аллах“.

… добре, ашхаду анлаа илааха иллаллах…

— Отлично. Сега повтори следното: „Уа ашхаду анна Мухаммдан уа расуулух“, означава „Свидетелствам, че Мохамед — да се свети името Му — е неговият пратеник“.

… уа ашхаду анна мухаммдан уа расуулух…

— Добре дошла във вярата.

… най-после, мерси…

— Само още едно нещо.

… знаех си, че ще има някаква уловка…

— Върви до мивката и се измий от глава до пети, за да се пречистиш от миналия си живот. Шофьорът ни чака. Ще си кажем утринната молитва в джамията.

Докато слушаше как шурти водата, Фатима препаса един ятаган и го скри под якето си. Ако хипнотизираната Ники не можеше да й каже пророчествата на Тедеску, тогава от нея нямаше да има повече нужда. Твърде рисковано бе да я остави да живее.

Докато пътуваха към джамията, тя не проговори. Една дълга сянка пресече пътя им. Новата мюсюлманка погледна нагоре към заострения връх на минарето и закри очи. Все още бе Ники. Добър знак.

След утринната молитва, Фатима я хвана за ръката.

— Минарето има невероятна декорация от сини и бели плочки. Ела, ще го разгледаме отвътре.

… само тук, долу, в ниското…

— Разбира се. Знам, че се страхуваш от височини.

Тя я издърпа към коридора, водещ към спираловидните стълби.

Ръката на Ники се вкопчи в нейната.

… много е тясно…

— Е, и двете сме достатъчно слаби, за да преминем. Ела.

… ти си полудяла, няма да се качвам там…

— Ще се подчиняваш на заповедите ми.

… да имаш да вземаш…

Фатима издърпа ятагана от колана под якето си и го допря до гърлото на Ники.

— Тогава и двете с Рейвън ще полетите към пламъците на ада, много по-скоро отколкото сте очаквали.

Със свободната си ръка я сграбчи за дългата руса коса и я задърпа нагоре — стъпало след стъпало. Писъците на Ники отекнаха в празното минаре. Горе Фатима я избута през изхода на кулата и я притисна до парапета. Отдръпна се леко и вятърът разпиля русите коси на момичето, усуквайки ги около лицето му.

— Ти си Ники, нали така?

Момичето кимна.

— Кажи ми какво чу Рейвън да рецитира на г-н Тедеску.

… върви да се гръмнеш…

Тя я издърпа до самия ръб на парапета.

— Виждаш ли колко сме нависоко? Май от падането ще те заболи. А Рейвън ще я заболи от огъня.

Хвана я по-здраво. Ники се опита да извърне погледа си от земята.

— Какво решаваш?

Кимна.

— Слушай внимателно. Преди да получиш името Ники, Рейвън те назоваваше само сестричката. Била си там, когато Рейвън е рецитирала пророческите гатанки. Но когато баща ти я е хипнотизирал, ти си се отскубнала. Ти не си била нито хипнотизирана, нито ти е било заложено постхипнотично внушение, за да забравиш.

… това донякъде е вярно…

— Обясни.

… чух само второто четиристишие. за „какво“, без „къде“ или „как“…

— А защо не чу първото или третото?

… защото бях разсеяна от обувките ти, които шляпаха зад паравана в болницата.

— Значи ти знаеш само второто пророчество, а Рейвън знае и трите?

… точно така…

— Можеш ли да влезеш в подсъзнанието на Рейвън и да видиш първото и последното четиристишие?

За няколко момента настъпи тишина. После тя се обади.

… не става, там като че има тухлена стена пред тях…

— Кажи ми какво си чула.

Ники затвори очи и заговори с треперещ глас.

КАКВО

… в нашите тунели надалеч чакат семена за бавен крах, за да накажат всички кръстоносци, иншаллах. и светите бойци се присъединяват към нашите братя, за да хвърлят влакната на стриганите, които им пратя…

— Да-а-а… Това обаче не ни върши работа. Асистентката на Тедеску вече ни го изпрати по имейла. Ние — Муджахидин ал Халк — сме свещените бойци, а семената за краха са скрити в нашите тунели.

… не обвинявай мен…

— Трябва да ми кажеш първото и третото четиристишие.

… ако ги знаех щях да ти ги кажа. трябва да ги вземеш от рейвън. но ако ме убиеш, всичко приключва…

Ники беше права.

— Чу ли нещо друго?

… само едно изречение, но в него няма никакъв смисъл…

— Кажи го.

… ок. петият му труд измита от пълния с тор обор прахта.

— Знаеш ли какво означава?

… не, но може би рейвън знае…

— Искам да говоря с Рейвън.

… ще видя какво мога да направя…

Ники затвори очи. Когато ги отвори отново, тя се огледа объркана наоколо.

— Защо сме на върха на минарето?

— Рейвън?

— Да. Да не би да очакваше някой друг?

— Споменавал ли е Тедеску в някоя от лекциите си следното: Петият му труд измита от пълния с тор обор прахта?

— Да.

— Какво означава?

— Петата задача на Херкулес е била да изчисти кравешкия тор от оборите на Авгий.

— Каква е връзката с останалите пророчества?

— Нямам ни най-малка представа.

Опита се да прикрие яда си. Ако се провали и не получи отговорите от Рейвън, просто ще я предаде на мъжете.

Беше наясно, че годините на въздържание в МЕК са изопнали докрай мъжкия им нагон, и те най-вероятно ще я изнасилят. След това, според законите на шериата за изнасилените мюсюлмански жени, ще я пребият с камъни заради прелюбодеянието й и ще заровят потрошеното й тяло в пустинята.

Ники или Рейвън ще изнасилят мъжете? И коя от тях ще бъде пребита с камъни и погребана жива?