Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (99)

Глава 98

Чух Юки да казва:

— Моля за допълнителни въпроси, ваша чест.

След което бързо се приближи до мен. Изчака да я погледна в очите.

— Линдси, когато сте стреляли по Сара и Сам, животът ви беше ли в опасност?

— Да.

— Каква е правилната полицейска процедура при такава ситуация? Как е „по правилника“?

— Стреляш в средата на масата, за да намалиш заплахата и щом заплахата бъде намалена, спираш стрелбата. Често тези изстрели в средата на масата са фатални. Не рискуваш със стрелба по крайниците. Има вероятност да не уцелиш. Лицето може все още да е способно да стреля, а ти трябва да си сигурен, че стрелецът няма да рани теб или други хора.

— Имали ли сте друг избор, освен да стреляте по този конкретен начин?

— Не. Никакъв, след като децата Кабът употребиха смъртоносна сила.

— Благодаря, лейтенант. Сега вече разбираме точно какво се е случило.

Бях отмаляла от облекчение, когато слязох от свидетелския подиум. Седнах на мястото си и чух съдията да разпуска съда.

— Ще се видим утре в девет часа — обяви тя.

Юки и Мики с неколцина адвокати от неговата колегия оформиха кордон около мен, когато напуснахме сградата на съда през задния вход и се качихме в черния линкълн-таун, който ни чакаше на „Полк“.

През тъмните стъкла на колата гледах яростно скандиращата тълпа, която носеше плакати с моя портрет и лозунги „Разпищолена жандармка“ и „Мръсната Хариет“.

— Справи се страхотно, Линдси — каза Мики, като се пресегна от предната седалка и ме потупа по ръката. Но кафявите му очи не се смееха и долната част на лицето му остана като маска.

— Не трябваше да се колебая. Аз… просто не знаех какво да кажа.

— Нищо лошо не е станало. Сега отиваме да вечеряме. С Юки трябва да премислим още малко заключителната й реч. Заповядай с нас.

— Ако не съм ви необходима, защо не ме оставите в апартамента на Юки? Тъкмо ще поработите на спокойствие.

Стисках ключовете на Юки в шепата си и се взирах през тъмните стъкла в прелитащия покрай нас град, който познавах толкова добре. Знаех, че съм прецакала работата. Само няколко секунди колебание и всички в залата прочетоха мислите ми.

Днес съдебните заседатели си тръгнаха с впечатлението, че съм стреляла, за да убия децата.

И разбира се, бяха прави.