Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (52)

Глава 51

Търсача скри новия си нож под предната седалка на колата, след което излезе от нея и отвори вратата на денонощния магазин. Моментално се почувства освежен от пуснатия климатик и от успокояващата гледка на високите хладилници, пълни с газирани напитки и бира.

Остана особено доволен, че вижда една дребна брюнетка, облечена в скъп спортен костюм, която се бе наредила пред касата.

Името й беше Анемари Сардучи и Търсача знаеше, че тя ще се прибере след последната си покупка за деня. Щеше да си купи бутилка вносна минерална вода, да се върне у дома пеша и да вечеря със семейството си в своята къща с изглед към залива.

Търсача вече знаеше много за Анемари: че е суетна по отношение на петдесет и един килограмовата си фигура; че се чука с личния си треньор; че синът й продава наркотици на съучениците си и че изпитва безумна завист към сестра си Джулиет, която има постоянна роля в дневен сапунен сериал, сниман в Лос Анджелис.

Знаеше още, че е авторка на електронен дневник под виртуалния псевдоним Порочната Роза. Навярно беше един от най-ревностните й читатели в течение на месеци. Даже се бе подписал в „книгата й за гости“ със собствения си интернет-псевдоним.

„Харесвам начина ви на мислене.

Търсача“

Търсача напълни една картонена чаша със силно черно кафе от машината в ъгъла на магазина и се нареди на опашката зад г-жа Сардучи. Блъсна се леко в нея, докосна гърдите й уж случайно.

— Съжалявам. О, вие ли сте, Анемари — изрече.

— Да, здрасти — отвърна му тя с отегчен поглед и кимване. Подаде петдоларова банкнота на русолявата касиерка, взе си рестото за бутилираната вода и напусна магазина, без да каже довиждане.

Търсача наблюдаваше как Анемари излиза от магазина, въртейки малкото си дупе, защото имаше този навик. След час-два вече щеше да чете дневника й онлайн с всичките ексцентричности, които тя не желаеше да разкрива пред хората от реалния й живот.

Доскоро, Порочна Розо.