Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (95)

Глава 94

На следващата сутрин гледката от прозореца от кухненския бокс на Юки беше сива от надвисналите над града тежки дъждовни облаци. Странно е, но харесвах Сан Франциско точно такъв — с гръмотевици и бури.

Изпих си кафето и нахраних Марта. После излязохме на кратка разходка по улица „Джоунс“.

— Трябва да побързаме, Бу — казах, попивайки влажната мъгла с цялото си тяло. — Днес ни чакат големи дела. Мама ще бъде линчувана.

Двадесет минути по-късно Мики ни взе с колата си. Бяхме пред сградата на съда в осем без четвърт, с което предвидливо избягнахме напора на тълпата.

В съдебната зала Мики и Юки седнаха един до друг и заспориха шепнешком, ръцете на Юки пърхаха във въздуха като подплашени птички. Аз се взирах през прозореца към леещия се дъжд на улицата, докато стенният електронен часовник отброяваше напрегнатите минути.

Почувствах докосване по ръката си.

— Честно казано, онази аларма беше едно от най-гнусните неща, които са ми се случвали в съдебна зала — каза Мики, навеждайки се през Юки, за да говори с мен. — Не ми се ще да вярвам, че Бройлс има пръст в това, макар че не бих се изненадал той да е организирал шмекерията с кабела.

— Не говориш сериозно!

— Не знам, но трябва да упражним контрол над понесените щети. Наш ред е да изложим своя казус и се налага да отправим две послания: че хлапето е опасно дори на колелца и че ти си голямо ченге.

— Виж, не се тревожи, че ще даваш показания, Линдси — обади се Юки. — Ако беше по-подготвена, нямаше да звучиш естествено. Когато ти дойде редът, просто разкажи случката. Не бързай и спирай да помислиш, ако не си сигурна в нещо. И не трябва да изглеждаш гузна. Просто бъди голямото ченге, което си.

— Добре — отвърнах и го повторих за по-сигурно.

Публиката, с влажни шлифери и отръскваща чадърите си, скоро изпълни залата. После опонентите ни влязоха един по един, като всеки стоварваше куфарчето си на масата. Бройлс ни кимна учтиво и едва прикри радостта си. Беше в стихията си. Съдебна телевизия. Кабелна телевизия. Всеки искаше да говори с Мейсън Бройлс.

С крайчето на окото си видях как Бройлс се здрависва с Андрю Кабът и целува Ева Кабът по бузата. Даже помогна на санитарката да настани инвалидната количка на Сам Кабът. Явно дирижираше всичко, тъй че защо не и алармата от вчера?

— Добре ли спа, Сам? Чудесно — обърна се той към момчето.

За мен кошмарът започваше отново.

Звукът, който издаваше Сам при всмукването на въздух през дихателния апарат на всеки две секунди, напомняше толкова болезнено и постоянно за стореното от мен, че самата аз едва дишах.

Изведнъж страничната врата на залата се отвори, дванадесетте мъже и жени съдебни заседатели и тримата заместници влязоха в ложата и заеха местата си. Съдията, с картонена чаша кафе в ръка, също зае своето и откри съдебното заседание.