Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Женски клуб „Убийства“ (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
4th of July, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро

Заглавие: 4-ти юли

Преводач: Валерия Панайотова

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Уникорп“ ООД

Излязла от печат: 11.09.2006

Редактор: Рада Шарланджиева

Художник: Стефан Касъров

ISBN: 954-529-455-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8354

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Събудих се плувнала в пот, намачкала на топка памучните чаршафи. Взех две таблетки тиленол за болката и един небесносин валиум, предписан ми от психиатъра, след което се загледах в шарките по тавана, хвърляни от уличните лампи.

Обърнах се внимателно на здравата си страна и погледнах часовника: 12:15. Спала бях само час, а имах усещането, че съм изкарала в сън цяла дълга нощ.

— Марта, ела тук, момиченце.

Приятелката ми скокна на леглото и се намести във вдлъбнатината, оставена от тялото ми. Краката и потрепваха, докато гонеше насън овчици, а умът ми не спираше да превърта подредената версия „не се тревожи за нищо“ на Трачио. По точно:

„Ще ти трябват двама адвокати, Боксър. Мики Шърман ще те представлява от страна на Дирекция на полицията в Сан Франциско, но ще ти е нужен и личен адвокат да те защитава в случай че… е, в случай че си извършила нещо извън правомощията си.“

„Какво означава това? Сама ли оставам?“

Надявах се лекарствата да омотаят съзнанието ми и да ме унесат в успокояваща дрямка, но не би. В ума си вече отмятах набелязаните ми за деня срещи с Шърман и моята адвокатка, младата г-ца Кастеляно. Молинари даде високо мнение за нея, а превъзходната препоръка от устата на зам.-директора на Националната служба за сигурност наистина имат тежест.

Отново стигнах до извода, че се грижа за себе си добре, предвид обстоятелствата. Но задаващата се седмица щеше да е ад. Имах необходимост от приятно очакване.

Сетих се за къщата на Кет. Не бях ходила при нея, откакто се пренесе там веднага след развода си преди две години, но картините от мястото, където живееше, бяха незабравими. Само на четиридесет минути път южно от Сан Франциско, Заливът на полумесеца беше земен рай. Сърповидният бряг с пясъчен плаж, секвоеви гори и панорамен изглед към океана беше достатъчно топъл през юни, за да отмарям на обляната в слънце веранда на Кет, докато грозните образи избледнеят.

Не можех да дочакам до сутринта. Обадих се на сестра ми в един без четвърт. Гласът й беше дрезгав от сън.

— Линдси, разбира се, че наистина го мислех. Ела, когато поискаш. Знаеш къде стоят ключовете.

Налагах си да мисля за залива, но при всяко отклонение от сънищата ми за рая се стрясках с разтупано сърце. Истината бе, че предстоящото ми явяване в съда пъдеше от съзнанието ми всичко друго.