Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (29)

Глава 28

Влез и излез за по-малко от пет минути. В никакъв случай над пет минути.

Наблюдателя засече точния час при излизането си от сивата кола, озовавайки се на „Оушън Колони Роуд“. Тази сутрин беше облечен като служител от паркинг: сиво-кафяв комбинезон с червено-бяла емблема върху горния десен джоб. Нахлупи козирката на униформената шапка. Потупа джобовете си, напипвайки в единия сгъваемия си нож, а в другия фотоапарата. Взе парче твърд картон и туба с маджун за стъкла и ги тикна под мишницата си.

Дишането му се учести, когато пое нагоре по пътеката към къщата на семейство О’Моли. После застана до приземния прозорец на мазето, сложи си гумени ръкавици и взе да отваря стъклото с размери шейсет на петдесет сантиметра с помощта на резец за стъкло и вакуумна помпичка.

Замръзна, изчаквайки лая на съседско куче да се укроти, след което промуши първо краката си и се озова в мазето.

Беше вътре. Без проблем.

Стълбите на мазето водеха към незаключената врата на кухня, пълна с луксозни уреди и смешно изобилие от домакински прибори. Наблюдателя забеляза кода на алармата, закачен до телефона. Запамети го.

Благодаря, докторе. Голям глупак си!

Извади превъзходния миниатюрен фотоапарат, нагласи го за три последователни снимки и го насочи наоколо към трите страни на помещението. Зззт-зззт-зззт. Зззт-зззт-зззт.

Наблюдателя изкачи стълбите и откри широко отворената врата на спалня. Застана за момент на прага, поглъщайки с поглед всички момичешки вещи: легло с балдахин, дипли в лавандуловосиньо и млечно розово. Плакати на „Крийд“ и „Застрашена дива природа“.

Кейтлин, Кейтлин,… какво мило момиче си ти.

Насочи фотоапарата към тоалетната й масичка, зззт-зззт-зззт, запечата разни предмети като червила, шишенца с парфюм, отворена кутия с тампони. Помириса момичешките й благоухания, прокара показалец по четката й за коса и сложи в джоба си дълго валмо златисточервеникави косми, които събра от бодлите.

Излезе от момичешката стая и влезе в съседната просторна спалня. Беше драпирана в наситени цветове и ухаеше на букет от аромати.

До долната част на леглото бе поставен телевизор с огромен плазмен екран. Наблюдателя отвори чекмеджето на нощното шкафче, поразрови и откри няколко пакета със снимки, стегнати с ластици.

Отвори един от тях и разпери снимките като колода карти. Сетне го върна на мястото му, затвори чекмеджето. Бавно обходи стаята с фотоапарата, правейки снимки.

Точно тогава забеляза малката стъклена шпионка, по-дребна от копче на риза, да блести на вратата на дрешника.

Изпита моментен страх. Дали не го записват?

Отвори вратата на дрешника и откри видеокамерата върху лавица на задната стена. Копчето за пускане и спиране беше на изключена позиция.

Устройството не записваше.

Страхът на Наблюдателя изчезна. Даже се въодушеви. Направи панорамни снимки с фотоапарата си, засне всяка стая на втория етаж, всяка ниша, всяка повърхност, преди да поеме надолу към изхода си през мазето. Беше прекарал вътре всичко на всичко четири минути и няколко секунди.

Вече извън къщата, прокара черта маджун по краищата на прозоречното стъкло и го притисна обратно на мястото му. Маджунът щеше да издържи, докато се подготви да влезе повторно в къщата — за да ги измъчва и убие.