Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (141)

Глава 140

Проследих погледа на Мелиса, сочещ към вратата вляво от леглото.

Вратата се отвори бавно и един мъж пристъпи вдървено в спалнята с див поглед зад изпръскани с кръв очила.

Отбелязвах всичко, докато се движеше към мен: черна тениска, напоена с кръв; изваден от панталона колан, който висеше от лявата му ръка на сребърната си тока; опасен ловджийски нож в дясната.

Умът ми препускаше, зает с мисълта не къде е ножът в момента, а къде ще е в следващия момент.

— Хвърли оръжието! — кряснах. — Веднага или ще стрелям!

Устните на мъжа се разтеглиха в мрачна усмивка — смразяващото изражение на човек, готов да умре. Продължи да пристъпва към мен с насочен кървав нож.

Присвих очи, за да се съсредоточа върху онова, от което зависеше оцеляването ми. Прекалено много бяха нещата, за които да внимавам, и прекалено много — да контролирам.

Кароли беше зад гърба ми, необезопасена.

Мъжът с ножа също го знаеше. Устните му отново се разтеглиха и той произнесе:

— С-с-с-тани. Можем да я хванем.

Преценявах какво ще стане, ако стрелям в него. Беше на по-малко от десет стъпки от мен. Дори да го уцеля право в гърдите, дори да спра сърцето му, разстоянието беше кратко.

А той приближаваше още.

Вдигнах оръжието с пръст на спусъка, когато Мелиса Фарли изпълзя по леглото и се спусна към банята.

— Не! — изревах. — Стой на място!

— Трябва да ида при съпруга ми!

Не чух кога вратата зад мен се бе отворила.

Не чух някой друг да влиза в стаята.

Тя се появи изневиделица.

— Боби, недей! — извика Алисън.

В продължение на дълъг миг всичко сякаш застина.