Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Женски клуб „Убийства“ (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
4th of July, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро

Заглавие: 4-ти юли

Преводач: Валерия Панайотова

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Уникорп“ ООД

Излязла от печат: 11.09.2006

Редактор: Рада Шарланджиева

Художник: Стефан Касъров

ISBN: 954-529-455-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8354

История

  1. — Добавяне

Глава 97

Забравих за Юки още щом се извърна от мен. Върнах се назад във времето, усещайки болката от онази ужасяваща нощ. Свистящият звук от дишането на Сам въздействаше на моите отворени рани като солена вода, а залата ми заприлича на море от слети лица, което отразяваше собствената ми покруса.

Преброих шестима членове на семейство Кабът, които разпознах по приликата им със Сара и Сам и яростта в очите им. Беше пълно и с ченгета, мъже и жени, с които бях работила години наред. Улових погледа на Джейкъби, който не ме изпускаше от очи. Показа ми знака с вдигнат палец и ми се прииска да му отвърна с усмивка, но Мейсън Бройлс вече пристъпваше към мен.

Не изгуби време за любезности.

— Лейтенант Боксър, когато стреляхте по моя клиент и сестра му, имахте ли намерение да убиете?

Ушите ми запищяха, докато се опитвах да асимилирам въпроса му. Дали съм стреляла, за да убия? Е, как да кажа, че съм имала намерение да убия децата?

— Извинете, г-н Бройлс. Бихте ли повторили въпроса?

— Нека го задам по друг начин. Ако инцидентът се е случил както вие казвате, че Сара и Сам Кабът са отказали да хвърлят пистолетите си, защо просто не ги обезвредихте? Например да стреляте в ръцете или краката им.

Поколебах се, опитвайки се да си го представя. Сара, застанала с лице към мен на пътното платно. Изстрелите, които блъснаха тялото ми. Падането ми на улицата. Болката. Срамът.

— Лейтенант?

— Г-н Бройлс, стрелях при самозащита.

— Изумително е колко добре сте се прицелили. При положение че сте била пияна.

— Възражение. Той провокира лейтенант Боксър.

— Приема се. Внимавайте, г-н Бройлс.

— Добре, съдия. Лейтенант, не разбирам. Изстреляли сте два куршума в сърцето на Сара — твърде малка мишена, не смятате ли? Защо не сте я простреляли така, че тя да оживее? Защо с изстрела по Сам не избихте пистолета от ръката му?

— Ваша чест! Задава въпрос и отговаря сам.

— Оттеглям въпроса си. Разбираме какво сте извършили, лейтенант — произнесе ехидно Бройлс. — Разбираме точно какво се е случило.