Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (80)

Глава 79

Само минути след като си взехме довиждане с Кароли и децата, с Марта се заизкачвахме по стръмния бряг, после прекосихме тревясалото поле и се насочихме към улица „Мирамонте“. Стъпвах на тротоара, когато забелязах някакъв мъж на около стотина метра от нас да насочва малък фотоапарат към мен.

Беше толкова надалеч, че зърнах само проблясването на фотообектива, оранжево горнище на анцуг и бейзболна шапка, нахлупена ниско над очите му. А и той не ми даде възможност да се приближа. Щом видя, че съм го забелязала, се обърна и се отдалечи с бърза крачка.

Човекът може просто да е правел любителски снимки на околността или да е бил от жълтата преса, най-сетне попаднал на следите ми. Може и глождещото чувство в гърдите ми да е било просто параноя, но изпитах неясно безпокойство, когато поех към къщи.

Някой ме наблюдаваше.

Някой, който не искаше да го видя.

Щом се прибрах у Кет, оправих леглото и си събрах багажа. Сетне нахраних Пенелъпи и й смених водата.

— Имам добри новини за теб, Пени — съобщих на вълшебното прасе. — Кароли и Алисън обещаха да те навестят по-късно. В бъдещето ти те чакат много ябълки, бебчо.

Сложих бележката от Джо, с която си вземаше „довиждане засега“, в дамската си чанта и след като огледах най-внимателно наоколо, се запътих към входната врата.

— Прибираме се у дома — съобщих на Марта.

Качихме се на експлоръра и подкарахме към Сан Франциско.