Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Женски клуб „Убийства“ (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
4th of July, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро

Заглавие: 4-ти юли

Преводач: Валерия Панайотова

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Уникорп“ ООД

Излязла от печат: 11.09.2006

Редактор: Рада Шарланджиева

Художник: Стефан Касъров

ISBN: 954-529-455-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8354

История

  1. — Добавяне

Глава 113

Един слънчев лъч се промъкваше под необичаен ъгъл и ме накара да отворя очи. Видях син тапет, портрета на майка ми над скрина и всичко си дойде на мястото: лежах в леглото на Кет, защото в два часа в къщата бяха свистели куршуми и се бяха забили в таблата на леглото, само на сантиметри от мястото, където трябваше да се намира главата ми.

Марта завря влажна муцуна в ръката ми, докато не скочих от леглото. Навлякох някакви дрехи на Кет — избелели дънки и блуза в коралов цвят с дълбоко изрязано деколте, обрамчено с ресни. Не беше моят цвят и определено не моят стил.

Прокарах гребен през косата си, измих си зъбите и влязох в дневната.

Криминалистите все още вадеха куршуми от стените, тъй че направих кафе и препечени филийки за всички, докато задавах целенасочени въпроси, които очертаха основните факти.

Бяха изстреляни дванадесет 9-милиметрови патрона, разпределени поравно между дневната и спалнята за гости, както и един през малкия горен прозорец на детската стая. Патроните и гилзите бяха поставени в торбички и номерирани, а дупките фотографирани. Балистичният екип приключваше работа. След час всичко накуп щеше да бъде изпратено в лабораторията.

— Добре ли сте, лейтенант? — попита ме един от криминалистите, висок, тридесетинагодишен мъж със светлокафяви очи и зъбата усмивка.

Огледах щетите, строшените стъкла и праха от мазилката, покриващ всичко наоколо.

— Не, не съм. Направо ми се драйфа — отвърнах. — Трябва да чистя, да поправям прозорци и да подреждам… цялата тая бъркотия.

— Казвам се Арти, между другото — представи се криминалистът, протягайки ми ръка.

— Радвам се да се запознаем — отвърнах с ръкостискане.

— Чичо ми Крис си има фирма „Майстор Сръчко“. Искате ли да му се обадя? Ще разчисти всичко за нула време. Пращам ви при истински майстор, лейтенант. Вие сте една от нас.

Благодарих на Арти и реших да се възползвам от предложението му. Сетне грабнах чантата си и излязох през задния вход. Нахраних госпожица Праска, обиколих патрулната кола на алеята и се наведох към прозореца.

— Наближава обед, а?

— Да, госпожо.

— И още сте дежурен?

— Да, госпожо. Ще поостанем тук. Цялото поделение ви пази, лейтенант. Шефът и всички ние. Тази история вони.

— Оценявам загрижеността.

Което беше истина. На ярката дневна светлина изстрелите изглеждаха още по-реални. Някой бе дошъл с кола до тази тиха квартална уличка и бе направил на решето къщата на Кет с автомат.

Бях изплашена и трябваше да се махна оттук, за да си възвърна самообладанието. Дръннах с ключовете от колата, при което Марта изпъна уши и лудо замаха с опашка.

— Трябва да купим нещо за ядене — обърнах се към нея. — Искаш ли да побръмчим с бонвила?