Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (36)

Глава 35

— Някога имахме съвсем същото прасе — каза Джо, когато вечерта се надвесихме над кочината.

— Я стига! Ти си от Куийнс.

— И в Куийнс има задни дворове, Линдс. Нашето прасе се казваше Алфонс Пиньол и го хранехме с макарони, варена цикория и мъничко чинцано, което той обожаваше.

— Това си го измисляш!

— Нищо подобно.

— Какво стана с него?

— Изядохме го на едно от прословутите прасешки чевермета на клана Молинари. С ябълков сос.

Джо забеляза невярващия ми поглед.

— Добре де, последното беше попресилено. Когато отидох в колежа, Ал се сдоби с голяма кочина в северната част на щата Ню Йорк. Чакай, ще ти покажа нещо.

Хвана едно гребло, опряно на кочината, а Пенелъпи взе да грухти още щом го забеляза.

Джо също й отвърна с грухтене.

— Това е прасешки латински — обясни, поглеждайки ме ухилен през рамо.

Пресегна се с греблото над оградата и почеса Пенелъпи по гърба. Тя падна на колене, простена от доволство, след което се изтърколи по гръб и вирна крака.

— Твоите таланти нямат граници — рекох. — Между другото, мисля, че имаш право на три желания.