Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (64)

Глава 63

Голямата спалня изглеждаше не само студена, но и някак изпразнена, сякаш стаята страдаше от жестоката загуба.

Прозорците бяха отворени и вертикалните щори потракваха в бриза като кости на скелет. Смачканото снежно-синкаво спално бельо беше оплискано с артериална кръв, от което стаята изглеждаше дори още по-ледена.

Поне пет-шестима технически лица-криминалисти поставяха в пликове всевъзможни дреболии от разни лавици, вакуумираха килима, взимаха отпечатъци от повърхности. Като изключим кръвта, стаята имаше странно подреден вид.

Помолих за хирургически ръкавици и се наведох да огледам отблизо студийната фотография на семейство Сардучи върху бюрото. Анемари беше хубаво миньонче. Джо имаше вид на „добродушен великан“, прегърнал гордо съпругата и сина си.

Защо някой би пожелал смъртта на тази двойка?

— Гърлото на Анемари е прерязано — обади се Старк, прекъсвайки мислите ми. — Почти е обезглавена.

Посочи напоения с кръв килим край леглото.

— Беше паднала тук. Джо не е бил в леглото, когато е станало.

Старк отбеляза, че кръвта на Анемари е разплискана по леглото във всички посоки и че кървавите пръски са непрекъснати.

— Няма следи от борба — изтъкна шефът. — Джо си го е получил в банята.

Последвах Старк през светлобежовия килим към банята от бял мрамор. Ярка кръв се бе стекла в едната страна на помещението, а върху стената на височина до коленете имаше странично оплискване. То се стичаше по стената, свързваше се със съсирената локва на пода. Видях очертанието на тялото на Джо, където беше паднал.

Клекнах, за да го огледам по-добре.

— Убиецът трябва да е намерил жената сама в леглото — сподели с мен шефът хипотезата си. — Може да е сложил ръка върху устата й и да я е питал „Къде е съпругът ти?“ Или е чул шума от казанчето на тоалетната. Тогава е видял сметката на Анемари за нула време. После изненадал Джо в тоалетната. Джо сигурно е чул, че вратата се отваря, попитал е: „Скъпа?“ След което го е видял. „Чакайте, кой сте вие? Какво искате?“

— Тази кръв е от раната на врата му — изтъкнах аз и посочих кървавата следа ниско по стената. — Наложило се е убиецът да повали Джо на четири крака, за да има контрол над него. Джо е бил по-едрият от двамата.

— Да — произнесе уморено Старк. — Както изглежда, успял е да го свали, застанал е зад него, дръпнал е главата му назад за косата и… — прокара пръст през гърлото си.

Зададох въпроси и началникът ми отговори: Нищо не е откраднато. Момчето не е чуло и звук. Приятели и съседи дошли да кажат, че семейство Сардучи били щастливи и не са имали никакъв враг на този свят.

— Точно като семейство Долтри — изтъкна Старк. — Същата е и историята с О’Моли. Няма оръжие, няма улики, нищо нередно с финансите им, никакъв явен мотив. Жертвите не са се познавали помежду си. — Лицето на шефа посърна. За частица от секундата показа уязвимостта си и видях болката му. — Единственото общо между тях е, че са били брачни двойки — продължи. — И къде ни отвежда това? Осемдесет процента от хората в Залива на полумесеца са женени. Мамка му, целият град е потресен. В това число и аз.

Шефът завърши речта си. Извърна поглед, натъпка ризата отзад в панталона си и приглади косата си. Стегна се, колкото да не се показва в съвсем отчаян вид. Погледна ме в очите.

— А вие, какво мислите, лейтенант? Хайде, изненадайте ме.