Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (84)

Глава 83

Юки застана встрани, докато се промъквах зад масата и заех мястото си до среброкосия Мики Шърман, известен с цветистия си език.

— Как я караш, девойко? Изглеждаш страхотно. Добре ли си?

— По-добре от всякога.

Но и двамата знаехме, че никой нормален човек не може да се чувства „добре“ на мое място. Цялата ми кариера бе заложена на карта и ако заседателите се обявяха срещу мен, животът ми отиваше на кино. Доктор Кабът и съпругата му настояваха за петдесет милиона обезщетение и въпреки че 49.99 милиона от тях трябваше да получат от кметството на Сан Франциско, аз пак щях да бъда разорена и навярно до края на живота си щях да нося прякора Мръсната Хариет.

Докато Юки сядаше до мен, шефът Трачио се пресегна през перилото и стисна рамото ми в знак на подкрепа. Не го очаквах и се трогнах. Сетне в залата се понесоха гласове, когато „великолепният екип“ на ищците премина в индианска нишка и зае местата от другата страна на пътеката. Миг след това в залата влязоха д-р и г-жа Кабът и седнаха зад адвокатите си. Върлинестият д-р Кабът и очебийно скърбящата му русокоса съпруга впиха погледи в мен.

Андрю Кабът беше като тресяща се скала от възпирана ярост и страдание. Изражението на Ева Кабът беше олицетворение на безкрайната мъка. Тя бе майката, загубила необяснимо как своята дъщеря заради мен, а освен това бях осакатила и сина й. В погледа на зачервените й сиви очи, който ми отправи, разчитах само бездънна ярост.

Ева Кабът ме ненавижда.

Иска ме мъртва.

Хладната ръка на Юки върху моята прекъсна зрителния ми контакт с г-жа Кабът, но не преди гледката на взаимно прикованите ни погледи да бъде запечатана на лента.

— Всички да станат — прогърмя гласът на съдебния пристав.

Чу се оглушително трополене при ставането на залата на крака, дребната очилата съдийка Ачакозо се изкачи към съдийската скамейка. Седнах зашеметена.

Това е, процесът ми започваше.