Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Женски клуб „Убийства“ (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
4th of July, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро

Заглавие: 4-ти юли

Преводач: Валерия Панайотова

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Уникорп“ ООД

Излязла от печат: 11.09.2006

Редактор: Рада Шарланджиева

Художник: Стефан Касъров

ISBN: 954-529-455-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8354

История

  1. — Добавяне

Глава 31

Докато Марта гонеше морските птици, мислите ми се зареяха към небето и си представих, че се нося без усилие нагоре с кръжащите чайки. Размишлявах върху недалечното си минало и несигурно бъдеще, когато сведох очи и го видях.

Сърцето ми подскочи. Усмихваше се лъчезарно с присвити от яркото слънце сини очи.

— Здрасти, хубавице — поздрави той.

— О, боже, виж ти кого ни е докарал приливът!

Позволих му да ме изправи на крака. Целунахме се и почувствах онази невероятна топлина, която се разля в мен отвътре.

— Как така не си на работа? — успях да попитам, притискайки го силно.

— Не разбираш. На работа съм. Претърсвам бреговата линия за инфилтрирани терористи — пошегува се той. — Пристанища и плажове. С това се занимавам.

— Аз пък си помислих, че работата ти е да стряскаш хората.

— Това също — засмя се и размаха вратовръзката си към мен. — Нали виждаш? Сигнално жълто.

Харесваше ми как Джо се шегува с работата си. Иначе не би издържал. Нашата брегова линия беше доста пропусклива, а Джо откриваше пролуките.

— Не ме предизвиквай — каза и отново се целунахме. — Да не мислиш, че е лека работа?

Разсмях се:

— Ако не смесваш работата с удоволствията, затъпяваш.

— Хей, имам нещо за теб — обяви той, когато тръгнахме по кея. Измъкна от джоба си увито в хартия пакетче и ми го подаде. — Сам го опаковах.

Пакетчето беше залепено със скоч-лепенка като панделка и Джо бе изрисувал по нея кръстчета и о-та. Разкъсах хартията и изсипах в шепата си бляскава сребърна верижка и медальон.

— Да те пази — произнесе Джо.

— Сладурче, ама това е „Кокопели“! Как се сети? — Вдигнах малкия диск към очите си.

— Грънците из апартамента ти ми подсказаха идеята.

— Страшно ми харесва. Нещо повече, нужно ми е — уверих го и обърнах гръб, за да закопчае дългата сребърна верижка на врата ми.

Джо отмести косата от тила ми и ме целуна по врата. Допирът на устните му и грапавата буза по чувствителното място изпратиха тръпка по цялото ми тяло. Затаих дъх и отново се озовах в прегръдката му. Много ми харесваше в нея.

Целунах го първо нежно, после целувката стана страстна и нетърпелива. Накрая се откъснах от него.

— Я да махнем тези дрехи — промълвих.