Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Женски клуб „Убийства“ (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
4th of July, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро

Заглавие: 4-ти юли

Преводач: Валерия Панайотова

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Уникорп“ ООД

Излязла от печат: 11.09.2006

Редактор: Рада Шарланджиева

Художник: Стефан Касъров

ISBN: 954-529-455-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8354

История

  1. — Добавяне

Трета част
Отново на седлото

Глава 46

Слънцето едва руменееше на зазоряващото небе, когато остър звън ме изтръгна от съня. Затърсих опипом телефона и на четвъртото позвъняване хванах слушалката.

— Линдси, обажда се Юки. Дано не съм те събудила. В колата съм и това е единствената ми свободна минута, но мога да ти разкажа всичко набързо.

Юки беше експанзивна и умна и вече знаех, че приказва като картечница.

— Добре, слушам те — казах и се тръшнах обратно на леглото.

— Сам Кабът е излязъл от болницата. Вчера снех показанията му. — Гласът на Юки звучеше като ритмични картечни откоси — рът-рът-рът. — Отказва се от самопризнанията за убийствата в хотела, но това е проблем на прокурора. Колкото до заведения иск срещу теб, каза, че ти си стреляла първа, не си го улучила и той и Сара са отвърнали на стрелбата ти при самозащита. След това си ги застреляла. Пълни глупости. Ние го знаем и те го знаят, но това е Америка. Може да каже каквото си поиска.

Изстенах, сякаш ме душаха. Юки продължи да говори.

— Единственият ни проблем е, че това психопатче е невероятен манипулатор. Парализирано, подпряно в инвалидна количка, с гипсова яка и трепереща долна устна. Прилича на ангелче, влачено от…

— Злобна полицайка, която първо стреля, после мисли — вметнах аз.

— Щях да кажа от тежкотоварен камион, но както и да е — разсмя се тя. — Дай да се съберем и да изготвим стратегия. Става ли да се уговорим?

Програмата ми блестеше недокосната, направо девствена. А Юки бе наблъскала в своята снемане на показания, срещи, съдебни дела, почти нямаше незает час през следващите три седмици. Все пак уточнихме дата няколко дни преди процеса.

— Точно сега медиите мътят водата — продължи Юки. — Изпуснахме пред пресата, че си отседнала у приятели в Ню Йорк, тъй че няма да те намерят. Линдси? Там ли си?

— Да. Тук съм — потвърдих, втренчена във вентилатора на тавана, ушите ми бучаха.

— Гледай да се отпуснеш, дано можеш. Не се набивай в очи. Останалото остави на мен.

Добре.

Взех душ, сложих си къси ленени панталони и розова тениска и отнесох чашата с кафе в задния двор. Имах въпрос към Пенелъпи, докато забърквах закуската й в копанята: „Колко свинска кльопачка може да изкльопа една свинка, ако свинката кльопа свинска кльопачка?“

Разговор на градска мацка със свиня. Няма що.

Премислях разговора с Юки, докато бризът подухваше на верандата. Отпусни се и не се набивай в очи. Звучеше разумно, стига да не ме разкъсваше чудовищното желание да действам. Идеше ми да раздрусам всичко, да чупя глави, да оправям неправди.

Просто не можех иначе.

Подсвирнах на Марта да идва и запалих експлоръра. Подкарахме към една определена къща в Кресънт Хайтс — местопрестъплението на двойното убийство.