Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (85)

Глава 84

Изборът на съдебни заседатели отне почти три дни. След ден първи, тъй като не издържах повече на безспирно звънящия телефон и гъмжилото на медиите пред малката ми къща, с Марта си събрахме багажа и се преместихме в апартамента на Юки с двете спални, който се намираше на „Крест Роял“ в неголям жилищен блок с добра охрана.

Роякът журналисти се увеличаваше и с всеки изминал ден ставаше все по-гласовит. Пресата захранваше пощурялото обществено мнение с подробности за етническия произход, социалния статус и икономическото състояние на всеки избран съдебен заседател, като допълнително ни натоварваше и с неизбежните расови профили. Всъщност ми се повдигаше да гледам как двете страни в залата приемат или отхвърлят потенциалните заседатели заради някакви техни явни или въображаеми предразсъдъци срещу мен. След като освободихме подред четирима чернокожи и латиноамерикански мъже и жени, повдигнах въпроса пред Юки при първата почивка.

— Не ми ли разправяше оня ден какво е да те дискриминират заради расата ти?

— Тук въпросът не е до расата, Линдси. Всички, които освободихме, имаха отрицателно отношение към полицията. Понякога хората не съзнават предубежденията си, докато не ги попитаме. А понякога, в голям публичен процес като този, лъжат, за да се доберат до своите петнадесет минути слава. В случая извършваме предварително препитване, което е наше право. Имай ми доверие. Не играем ли твърдо, сме загубили още преди да започнем.

По-късно същия ден противниковата страна безапелационно възрази в три случая и освободи две бели държавни служителки на средна възраст, защото можели да погледнат на мен благосклонно като на своя дъщеря, както и един пожарникар на име Макгои, за когото предположиха, че няма да ме осъди, даже ако бях изпила цял галон маргарити.

В последна сметка нито една от страните не беше удовлетворена, но и двете приеха дванадесет мъже и жени и трима заместника. В два часа следобед на третия ден Мейсън Бройлс се изправи на крака, за да произнесе встъпителната си реч.

Оказа се, че и в най-страшните ми кошмари не си бях представила как това така наречено човешко същество ще изложи случая Кабът срещу мен.