Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (112)

Глава 111

Чух сирените и видях приближаването на святкащите буркани. С пристигането на първия брониран автомобил отворих предната врата и Марта се стрелна покрай мен. Тя се затича към змиевиден предмет, лежащ на поляната под лунната светлина.

Подуши го.

— Марта, какво откри? Какво е това, момиченце?

Бях коленичила до Марта, когато началникът на полицията Старк излезе от полицейската кола. Приближи се с фенера си и клекна до мен.

— Добре ли си?

— Да. Нищо ми няма.

— Дали е това, за което си мисля?

Двамата огледахме мъжкия колан. Беше тънък, кожен, дълъг към деветдесет сантиметра и широк около сантиметър и половина, с четвъртита матовосребриста тока. Най-обикновен колан. Вероятно половината мъжко население в щата имаше такъв в гардероба си.

Но точно този имаше тъмночервеникави петна по металната катарама.

— Няма ли да е велико — вметнах, отказвайки да мисля за преживяния само преди минути ужас, за стрелбата, която със сигурност бе насочена по мен, — няма ли да е страхотно, ако този колан се окаже веществено доказателство? — обърнах се към началник Старк.