Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (38)

Глава 37

Тримата се срещнаха в „Кофи Бийн“ рано същата сутрин и се настаниха в леките столове на каменната тераса. Мъглата скриваше гледката им към залива. Бяха сами в заведението и оживено обсъждаха предстоящото убийство.

Единият, с прякор Истината, който носеше черно кожено яке и сини джинси, каза:

— Добре. Прочети ми го набързо.

Наблюдателя започна да чете съвестно от бележника записаните часове, навици и свои заключения за семейство О’Моли.

Търсача не се нуждаеше от убеждаване. Семейството беше негово откритие и бе доволен, че проучването на Наблюдателя потвърждава собствения му инстинкт. Започна да си подсвирква станалия банален блус „Кръстопътища“, докато Истината не го измери неодобрително.

Истината имаше деликатно телосложение, но налагащо се присъствие.

— Правиш логични съждения — отбеляза, — но не ме убеждаваш.

Наблюдателя стана неспокоен. Подръпна яката на трикотажната си риза, разрови се из снимките. Сочеше с резки движения на показалеца си заснетите в близък план подробности, ограждаше ги с кръгчета.

— Добро е като за начало — вметна Търсача в защита на Наблюдателя.

Истината махна пренебрежително с ръка.

— Не ме баламосвай, а ми достави стоката. — Сетне добави: — Дайте да поръчваме.

Сервитьорката на име Мади изскокна на терасата по опъната къса поличка и корсет, разкриващ голяма част от гладкия й корем.

— На това му викам коремно намигане — обади се Търсача, чийто чар помръкна от алчността в погледа му.

Мади му хвърли едва забележима усмивка, преди да им налее кафе в чашите. Измъкна тефтера и взе поръчката на Истината: бъркани яйца с бекон и прясно изпечено канелено хлебче.

Търсача и Наблюдателя също си поръчаха, но за разлика от Истината, когато храната пристигна, те едва-едва отчоплиха по хапка. Продължиха да говорят с приглушени гласове.

Изпипваха вариантите.

Разиграваха ги.

Истината се взираше в мъглата, докато слушаше напрегнато как планът се сглобява.