Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (26)

Глава 25

Крайбрежният булевард свързваше като пръстен поредица от задънени улички, отделени от извивката на залива от широк пояс тревни дюни. Отворих вратата на колата и още докато Марта изскачаше навън, ме зашемети упойващият мирис на алпийски рози и свеж океански бриз.

Застанала там, поглъщах с поглед приветливата къща на Кет с капандурите и верандите, с растящите край оградата в предния двор слънчогледи, преди да взема ключа от гредата над вратата и да надникна в живота на сестра си.

Вътре цареше уютна бъркотия от излишни мебели и претъпкани с книги лавици, като от всяка стая се откриваше разкошна гледка към залива. Почувствах как цялото ми тяло се отпуска и отново ме връхлита идеята да напусна полицейската служба.

Можех да живея на такова място.

Можех да свикна да се будя сутрин с мисли за живота, вместо за смъртта.

Нали?

Отворих плъзгащата се врата към задната веранда и видях навън детска къщурка за игра, боядисана в наситено синьо като голямата къща, с оградка от бели колчета. Тръгнах да слизам по задните стълби, следвайки Марта, която тичаше с наведена ниско до земята глава.

Имах предчувствие, че скоро ще се запозная с Пенелъпи.