Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (108)

Глава 107

Минах с колата под окачения звънец на площадката пред „Лунния гараж“ и натиснах няколко пъти клаксона. Кийт се появи от офиса. Вдигна бейзболната си шапка, разтърси златистата си коса и пак нахлупи шапката, докато пристъпваше усмихнат към мен.

— Брей, брей. Я виж ти кой е дошъл. Жената на годината — изрече Кийт и сложи ръка върху главата на Марта.

— Самата аз — казах през смях. — Радвам се, че всичко свърши.

— Много добре те разбирам. Гледах онзи Сам Кабът по новините. Жив да го оплачеш. Наистина се тревожех за теб, Линдси, но това е вече зад гърба ти. Сега ти е ред е за поздравления.

Измърморих благодарности за проявения интерес и помолих Кийт да напълни резервоара ми. През това време извадих гъба от една кофа и измих предното стъкло.

— И така, накъде си се запътила, Линдси? Не трябва ли да си на работа в големия град?

— Не веднага. Още не съм готова…

С изричането на тези думи забелязах някакво червено петно да се движи през кръстовището. Шофьорът намали и погледна право към мен, преди да даде газ и да отпраши по Главната.

Нямаше и пет минути, откакто бях в града, а Денис Агню пак ми се наби в очите.

— Оставих бонвила в къщата на сестра ми — рекох, загледана след реактивната диря на поршето. — Имам да свърша и още някои неща тук в града.

Кийт се обърна и видя, че следя с очи изчезващото по улицата порше на Агню.

— Ей това не го разбирам — рече той, вкара накрайника на маркуча в резервоара и поклати глава. Чу се звънче, когато бензиновата колонка започна да отчита галоните. — Този си е направо кофти чешит. Чудя се защо жените се лепят по такива и само си търсят белята.

— Не се занасяй. Да не си мислиш, че си падам по този тип?

— А не си ли падаш?

— Много. Само че не както ти си мислиш. Интересът ми към Денис Агню е чисто професионален.