Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (117)

Глава 116

С Кийт спряхме пред къщата на Кет, алеята беше пълна: експлоръра, камионетката на стъкларя с надпис „Поставяме прозорци“ и голям пикап в цвят син металик, на чиито врати бе изписано „Майстор Сръчко“.

Благодарих на Кийт, че ме докара, и влязох в къщата, следвана по петите от Марта. Вътре заварих грамаден мъж с къси мустачки и тъмна ивица косица около голото теме, който чистеше дивана с прахосмукачка. Загаси уреда и се запознах с „чичо Крис“.

— Изтърсиха се една камара любопитни журналисти. Казах им, че си се изнесла, докато къщата се приведе в ред. Така добре ли е?

— Идеално. Гениално.

— Началник Старк беше тук само преди няколко минути. Каза да му се обадиш, щом можеш.

Пренебрегнах многобройните съобщения, мигащи на телефонния секретар, и се обадих в участъка от кухненския телефон. Вдигна дежурният полицай.

— Шефът дава интервю — съобщи ми. — Става ли да ви се обади той?

— Наистина много бих искала.

— Ще се погрижа, лейтенант.

Затворих и се запътих по коридора към стаята на племенничките ми.

Завивките все още се намираха на пода. Един прозорец беше строшен, а на земята вехнеше филиз от сладък картоф. Здравата бях изтърбушила скрина със стола. Из цялата стая се въргаляха плюшени животинки, които сякаш ме укоряваха.

Ами ако децата бяха вътре?

Какво щеше да стане тогава, Линдси?

Издърпах здравия стол до корковата ламперия, седнах на него и се вторачих в бележките за убийствата. Очите ми попаднаха право на онова, което най-много ме смущаваше.

Понякога най-очебийните факти убягват от погледа, докато не си готов да ги видиш.

И ето че ми се яви гледка в тунела — през шпионките в дрешника на семейство О’Моли.

Преоблякох се и изкарах Марта навън при Пенелъпи. „Играйте си двете и бъдете послушни“. След това внимателно изведох експлоръра покрай камионетката на стъкларя и се измъкнах на улицата.

Подкарах към града.