Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (75)

Глава 74

Джо забърка яйца с бекон на ослепителната светлина, нахлуваща през кухненските прозорци. Напълних чашите ни с кафе, а той прочете неизречения въпрос в присвитите ми очи.

— Тук съм, докато ми се обадят. Ако искаш, мога да ти помогна да разнищим убийствата.

Качихме се в експлоръра — Джо на волана, а аз с Марта в скута ми до него. Осведомих Джо за семейство Сардучи, докато обикаляхме бавно около къщата им от стъкло край залива.

Сетне се насочихме към Кресънт Хайтс по черния лъкатушещ път, който ни изведе пред вратата на малката изоставена къща на съпрузите Долтри.

Опустошението от убийството личеше отвсякъде. Предната ливада беше буренясала, прозорците и вратите заковани с дъски, а тук-там из храстите пърхаха като жълти пеперуди остатъци от ограничителната лента на местопрестъплението.

— Съвсем различна социална класа от семейство Сардучи — отбеляза Джо.

— Да. Не смятам, че тези убийства са свързани с пари.

Насочихме експлоръра надолу по склона и само след минути навлязохме в Оушън Колони — квартала, опиращ в игрището за голф, квартала, в който бяха живели и загинали семейство О’Моли. Посочих му бялата къща в колониален стил със сини капаци, щом я наближихме. В предния двор вече имаше табела „Продава се“, а на алеята беше паркиран един линкълн.

Спряхме до бордюра и видяхме русокоса жена в розова рокля да излиза от къщата и да заключва предната врата. Когато ни забеляза, лицето й се разтегна в силно начервена усмивка.

— Здравейте — посрещна ни тя. — Аз съм Емили Харис от недвижими имоти „Пасифик Хоумс“. Съжалявам, но къщата е отворена само в неделя. Не мога да ви я покажа сега, тъй като имам ангажимент в града…

Явно на лицето ми се е изписало разочарование, а г-ца Харис ни виждаше като възможни клиенти.

— Вижте, на излизане пуснете ключа в пощенската кутия. Става ли?

Излязохме от колата и аз хванах под ръка Джо. Като същинска брачна двойка, която си търси ново гнездо, ние се изкачихме по стъпалата и отключихме входната врата на семейство О’Моли.