Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (53)

Глава 52

Когато Кароли ми позвъни и ме помоли да наглеждам Алисън за няколко часа, ми идваше да й кажа: „Моля те, само не искай от мен да ставам детегледачка.“ Но Кароли ме хвана, преди да го изрека.

— На Али много й липсва прасето — каза. — Ако я пуснеш да гледа Пенелъпи, ще се забавлява сама, а аз ще мога да си оправя кътника при зъболекаря. Много ще съм ти благодарна, Линдси.

След половин час Алисън изскокна от миниджипа на майка си и се затича към входа. Тъмната й лъскава коса бе хваната на две опашки. Беше облечена от главата до маратонките в розово.

— Здравей, Али.

— Донесох ябълки — съобщи ми тя, втурвайки се в къщата. — Почакай и ще видиш.

— Ъ-хъ — измънках с престорен ентусиазъм.

Още щом отворих задната врата, Пенелъпи се спусна в тръс към оградата и загрухтя високо, а Алисън й отвърна, наподобявайки нейните звуци. Вече очаквах съседите да пратят при нас някой от дружеството за защита на животните, когато Алисън ми се ухили и каза:

— На това му казваме прасешки език.

— Да, обясниха ми.

— Ама това е истински език — настоя Алисън. Почеса гърба на свинята с греблото и Пенелъпи се изтърколи по гръб, вирнала крака в екстаз. — Когато Пенелъпи беше малко прасенце, живееше в голяма кочина до морето с прасета от цял свят — осведоми ме Али. — По цяла нощ стоеше и си приказваше с другите прасета, а през деня правеше педикюри, които се викат прасекюри.

— Сигурна ли си?

— Прасетата са много по-умни, отколкото си мислят хората — сподели Али. — Пенелъпи знае много неща. Много повече, отколкото хората си представят.

— Просто нямах идея.

— Виж какво — продължи Али, — ти я нахрани с ябълките, а аз трябва да й лакирам ноктите.

— Сериозно?

— Тя го иска. — След като Алисън ме увери, че няма нищо лошо да пуснем прасето на верандата, изпълних разпореждането. Подавах на Пенелъпи да хруска ябълки, докато Алисън бърбореше с двете ни и лакираше копитцата й с перлен розов лак.

— Свършихме, Пени — обяви Али, сияеща от гордост. — Сега ги остави да изсъхнат. И така — обърна се към мен, — какво може да прави Марта?

— Ами всъщност овчарските колита също си имат свой език. Марта е обучена да охранява стадо овце под команда.

— Покажи ми!

— Да виждаш наоколо овце?

— Ти си глупава.

— Така е. Но знаеш ли какво най-много обичам у Марта? Тя ми прави компания и ме предупреждава за лоши хора и даже за случайни злополуки нощно време.

— Ти имаш пистолет, нали? — попита Али с лукав поглед на прелестното си личице.

— Да. Имам пищов.

— Ау. Пищов и куче. Жестока си, Линдси. Май не познавам по-страхотната от теб.

Не издържах и се разсмях, отметнала назад глава. Али беше такова хубаво хлапе с невероятно въображение. Изненадах се колко много и бързо я харесах. Бях дошла в Залива на полумесеца да преосмисля живота си. А ме навести ярка фантазия за самата мен, Джо, дом, малко момиченце.

Прехвърлях шокиращата мисъл в ума си, когато Кароли се появи в задния двор с изкривена от зъболекарска упойка усмивка. Не можех да повярвам, че са минали цели два часа и ужасно съжалих, че Али си тръгваше.

— Ела пак — казах и я прегърнах за довиждане. — Али, ела, когато поискаш.