Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (21)

Глава 20

Между нас с Бройлс се проточи мълчание, докато той се взира толкова продължително в мен, че ми идваше да изкрещя. Беше стар трик при разпити и той го бе изпипал до съвършенство. От малката сива зала се надигаха приглушени гласове и съдията удари с чукчето, призовавайки Бройлс към действие.

Погледнах го право в очите, когато ме приближи.

— Кажете ни, лейтенант Боксър, какви са правилните полицейски процедури за пресичане на престъпление?

— Да се приближиш с извадено оръжие, да изкараш заподозрените от колата им, да ги обезоръжиш, да им сложиш белезници и да обезопасиш ситуацията, като я поставиш под контрол.

— Това ли извършихте вие, лейтенант?

— Ние действително се приближихме с извадено оръжие, но пътниците не можеха да излязат от колата без наша помощ. Прибрахме оръжията си, за да ги освободим от автомобила.

— Значи сте нарушили полицейските процедури, така ли?

— Длъжни сме да окажем помощ.

— Да, зная. Опитали сте се да бъдете добри към „децата“. Но признавате, че не сте спазили полицейските процедури, правилно ли разбирам?

— Вижте, допуснах грешка — изтърсих. — Но хлапетата кървяха и повръщаха. Колата можеше да се запали…

— Ваша чест?

— Моля ограничете отговорите си до въпросите, лейтенант Боксър.

Облегнах се тежко назад. Преди бях гледала многократно как действа Бройлс в съдебната зала и признавам, че гениално уцелваше точката на огъване в своя опонент.

Току-що беше напипал моята.

Продължавах да се обвинявам, че не закопчах хлапетата с белезници, а и Джейкъби, с повече от двайсет години стаж в отдела, също се бе подвел. Но за бога, правиш само каквото можеш да направиш.

— Ще перифразирам — изрече непринудено Бройлс. — Винаги ли се стараете да изпълнявате полицейските процедури?

— Да.

— И каква е полицейската процедура, когато си на работа в състояние на опиянение?

— Възразявам! — извика Мики, скачайки на крака. — Има доказателства, че свидетелката е пила, но няма доказателства, че е била опиянена.

Бройлс ми обърна гръб, ехидно ухилен.

— Нямам повече въпроси, ваша чест.

Чувствах, че под мишниците ми са избили мокри кръгове. Слязох от свидетелското място, забравила за ранения си крак, докато болката не ми напомни за него. Закуцуках към стола си, чувствайки се по-скапана от всякога.

Обърнах се към Мики, който ми се усмихна окуражително, но знаех, че усмивката му е фалшива.

Веждите му се бяха събрали от тревога.